февруари 3, 2026

Featured Posts

Screenshot_29

Когато затворих багажника, ръцете ми бяха ледени, макар че въздухът беше топъл. Не от студ. От онова особено усещане, когато нещо вътре в теб се пречупва и звукът не се чува, но пукнатината остава.

admin февруари 3, 2026
Screenshot_23

Мислиш, че познаваш някого, докато не чуеш какво казва, когато е сигурен, че никой не го слуша.

admin февруари 3, 2026
Screenshot_13

Ключът беше студен, сякаш дядо ми го беше държал в шепата си преди миг и после го беше пуснал нарочно, за да ме изпари от мислите си.

admin февруари 3, 2026
Screenshot_3

Подносът лежеше на пода като разбит печат на нечий живот. Стъклото блестеше на парчета, сосът се разливаше като кръв по лъскавите плочки, а миризмата на скъпо месо се смесваше с нещо по-остро от подправки. Срам. Страх. Унижение.

admin февруари 3, 2026
Когато затворих багажника, ръцете ми бяха ледени, макар че въздухът беше топъл. Не от студ. От онова особено усещане, когато нещо вътре в теб се пречупва и звукът не се чува, но пукнатината остава. Screenshot_29

Когато затворих багажника, ръцете ми бяха ледени, макар че въздухът беше топъл. Не от студ. От онова особено усещане, когато нещо вътре в теб се пречупва и звукът не се чува, но пукнатината остава.

admin февруари 3, 2026
## Глава първа Когато затворих багажника, ръцете ми бяха ледени, макар че въздухът беше топъл. Не от...
Read More Read more about Когато затворих багажника, ръцете ми бяха ледени, макар че въздухът беше топъл. Не от студ. От онова особено усещане, когато нещо вътре в теб се пречупва и звукът не се чува, но пукнатината остава.
Мислиш, че познаваш някого, докато не чуеш какво казва, когато е сигурен, че никой не го слуша. Screenshot_23

Мислиш, че познаваш някого, докато не чуеш какво казва, когато е сигурен, че никой не го слуша.

admin февруари 3, 2026
## Глава първа Мислиш, че познаваш някого, докато не чуеш какво казва, когато е сигурен, че никой...
Read More Read more about Мислиш, че познаваш някого, докато не чуеш какво казва, когато е сигурен, че никой не го слуша.
Ключът беше студен, сякаш дядо ми го беше държал в шепата си преди миг и после го беше пуснал нарочно, за да ме изпари от мислите си. Screenshot_13

Ключът беше студен, сякаш дядо ми го беше държал в шепата си преди миг и после го беше пуснал нарочно, за да ме изпари от мислите си.

admin февруари 3, 2026
## Глава първа Ключът беше студен, сякаш дядо ми го беше държал в шепата си преди миг...
Read More Read more about Ключът беше студен, сякаш дядо ми го беше държал в шепата си преди миг и после го беше пуснал нарочно, за да ме изпари от мислите си.
Подносът лежеше на пода като разбит печат на нечий живот. Стъклото блестеше на парчета, сосът се разливаше като кръв по лъскавите плочки, а миризмата на скъпо месо се смесваше с нещо по-остро от подправки. Срам. Страх. Унижение. Screenshot_3

Подносът лежеше на пода като разбит печат на нечий живот. Стъклото блестеше на парчета, сосът се разливаше като кръв по лъскавите плочки, а миризмата на скъпо месо се смесваше с нещо по-остро от подправки. Срам. Страх. Унижение.

admin февруари 3, 2026
Подносът лежеше на пода като разбит печат на нечий живот. Стъклото блестеше на парчета, сосът се разливаше...
Read More Read more about Подносът лежеше на пода като разбит печат на нечий живот. Стъклото блестеше на парчета, сосът се разливаше като кръв по лъскавите плочки, а миризмата на скъпо месо се смесваше с нещо по-остро от подправки. Срам. Страх. Унижение.
Когато за пръв път прекрачих прага на дома на Марта, въздухът беше тежък от лекарства и премълчани думи. Не от миризмата, не от тишината. От онова напрежение, което остава след семейни кавги, когато никой не си тръгва истински, но и никой не се връща. Screenshot_3

Когато за пръв път прекрачих прага на дома на Марта, въздухът беше тежък от лекарства и премълчани думи. Не от миризмата, не от тишината. От онова напрежение, което остава след семейни кавги, когато никой не си тръгва истински, но и никой не се връща.

admin февруари 2, 2026
## Глава първа Когато за пръв път прекрачих прага на дома на Марта, въздухът беше тежък от...
Read More Read more about Когато за пръв път прекрачих прага на дома на Марта, въздухът беше тежък от лекарства и премълчани думи. Не от миризмата, не от тишината. От онова напрежение, което остава след семейни кавги, когато никой не си тръгва истински, но и никой не се връща.
Баща влезе в луксозен магазин, за да купи скъп подарък, но беше осмян и изгонен. Screenshot_15

Баща влезе в луксозен магазин, за да купи скъп подарък, но беше осмян и изгонен.

admin февруари 1, 2026
Баща влезе в луксозен магазин, за да купи скъп подарък, но беше осмян и изгонен. Минути по...
Read More Read more about Баща влезе в луксозен магазин, за да купи скъп подарък, но беше осмян и изгонен.
Дъждът беше от онези тихи, настойчиви дъждове, които не питат дали имаш сили да ги понасяш. Погребението мина като счетоводен отчет. Кратко. Деловито. Без истински думи, без истински сълзи, сякаш всеки се страхуваше да не разкрие нещо, ако се разплаче прекалено силно. Screenshot_14

Дъждът беше от онези тихи, настойчиви дъждове, които не питат дали имаш сили да ги понасяш. Погребението мина като счетоводен отчет. Кратко. Деловито. Без истински думи, без истински сълзи, сякаш всеки се страхуваше да не разкрие нещо, ако се разплаче прекалено силно.

admin февруари 1, 2026
Глава първа Книжката, която „трябваше да умре“ Дъждът беше от онези тихи, настойчиви дъждове, които не питат...
Read More Read more about Дъждът беше от онези тихи, настойчиви дъждове, които не питат дали имаш сили да ги понасяш. Погребението мина като счетоводен отчет. Кратко. Деловито. Без истински думи, без истински сълзи, сякаш всеки се страхуваше да не разкрие нещо, ако се разплаче прекалено силно.
Плътен дъжд следваше Даниел още от сутринта. Капките се стичаха по предното стъкло като тънки нишки, сякаш някой шиеше с вода върху стъклото му. Той не им обръщаше внимание. Времето никога не го беше спирало. А и събирането на наеми беше рутина. Цифри. Документи. Учтиви кимвания. Понякога повишен тон. И после всичко свършва. Screenshot_6

Плътен дъжд следваше Даниел още от сутринта. Капките се стичаха по предното стъкло като тънки нишки, сякаш някой шиеше с вода върху стъклото му. Той не им обръщаше внимание. Времето никога не го беше спирало. А и събирането на наеми беше рутина. Цифри. Документи. Учтиви кимвания. Понякога повишен тон. И после всичко свършва.

admin февруари 1, 2026
Глава първа Плътен дъжд следваше Даниел още от сутринта. Капките се стичаха по предното стъкло като тънки...
Read More Read more about Плътен дъжд следваше Даниел още от сутринта. Капките се стичаха по предното стъкло като тънки нишки, сякаш някой шиеше с вода върху стъклото му. Той не им обръщаше внимание. Времето никога не го беше спирало. А и събирането на наеми беше рутина. Цифри. Документи. Учтиви кимвания. Понякога повишен тон. И после всичко свършва.
Черните коли бавно напускаха гробището, оставяйки тънки следи върху мокрия асфалт. Небето беше ниско и тежко, сякаш и то се опитваше да преглътне скръбта, но не можеше. Матей стоеше до оградата, стискайки в ръка повехнала карамфила. Десет години са твърде малко, за да разбереш смъртта, но достатъчни, за да усетиш празнотата като студена дупка в гърдите. Screenshot_1

Черните коли бавно напускаха гробището, оставяйки тънки следи върху мокрия асфалт. Небето беше ниско и тежко, сякаш и то се опитваше да преглътне скръбта, но не можеше. Матей стоеше до оградата, стискайки в ръка повехнала карамфила. Десет години са твърде малко, за да разбереш смъртта, но достатъчни, за да усетиш празнотата като студена дупка в гърдите.

admin февруари 1, 2026
Глава първа Черните коли бавно напускаха гробището, оставяйки тънки следи върху мокрия асфалт. Небето беше ниско и...
Read More Read more about Черните коли бавно напускаха гробището, оставяйки тънки следи върху мокрия асфалт. Небето беше ниско и тежко, сякаш и то се опитваше да преглътне скръбта, но не можеше. Матей стоеше до оградата, стискайки в ръка повехнала карамфила. Десет години са твърде малко, за да разбереш смъртта, но достатъчни, за да усетиш празнотата като студена дупка в гърдите.