Запознах се с роднините на съпругата си едва след като ѝ предложих.
Това не беше умишлено. Лилия беше всичко за мен – светла, чиста, сякаш неопетнена от света, в който аз самият газех до колене. Връзката ни беше вихрушка. Срещнахме се на благотворително събитие, което моята фирма спонсорираше, и тя беше там като доброволец. Разговаряхме за изкуство, за мечти, за прости неща. В нейния свят нямаше сливания, придобивания или враждебни поглъщания. Имаше само страст към фотографията и вяра в доброто.
Шест месеца по-късно, стоях на едно коляно в малкия апартамент, който току-що бяхме наели заедно, докато чакахме финализирането на документите за ипотеката на истинския ни дом. Бяхме взели огромен кредит за жилище на брега на езерото. Аз бях поел по-голямата част от вноските, разбира се. Бях млад бизнесмен във възход, поне така изглеждаше отвън.
Тя каза „Да“ през сълзи от щастие. И тогава дойде неизбежното.
„Трябва да кажем на нашите,“ прошепна тя, увивайки ръце около врата ми. „Мама ще те обожава. Татко също. Просто… те са малко особени.“
„Особени ли?“ попитах аз, целувайки челото ѝ.
„Мама работи страшно много. Управлява семеен бизнес, но всъщност тя е всичко. Татко… татко е просто татко. Мил е. Ще организираме голяма вечеря. Този уикенд.“
И така се стигна дотук. Стоях пред масивна дъбова врата в скъп, но старомоден квартал. Къщата беше огромна, крепост от камък и тъмно дърво, която крещеше за „стари пари“. Лилия стисна ръката ми.
„Нервен ли си?“
„Малко. Искам да ме харесат.“
Вратата се отвори, преди да успея да почукам. На прага стоеше мъж на около петдесет и пет, с мека усмивка и добри очи, леко зачервени по краищата. Косата му беше сребриста, а пуловерът му от кашмир – очевидно скъп, но носен с безгрижие.
„Татко! Това е Асен.“
„Асен! Влизай, влизай, момчето ми,“ каза Петър и ме прегърна по бащински. Хватката му беше силна, но ръцете му леко трепереха. Миришеше слабо на скъп коняк. „Най-накрая! Лилия не спря да говори за теб. Аз съм Петър. Добре дошъл в семейството.“
Облекчението ме заля. Той беше топъл и приветлив. Всекидневната беше внушителна, с високи тавани и тежки завеси. Голяма камина доминираше в единия край. Навсякъде имаше снимки – Лилия като дете, Лилия на кон, Лилия с по-младо момче, което предположих, че е брат ѝ, Явор.
„Маргарита закъснява,“ обясни Петър, докато ни наливаше питиета. „Знаеш каква е. Работа, работа, работа. Дори когато дъщеря ѝ довежда бъдещия си съпруг. Но тя ще дойде. Обеща.“
„Мама винаги спазва обещанията си,“ каза Лилия с усмивка, но усетих нотка на примирение в гласа ѝ.
Разговаряхме повече от час. Петър ме разпитваше за моя бизнес – консултантски услуги в сферата на корпоративните финанси. Той кимаше разбиращо, макар да усещах, по начина, по който очите му се плъзгаха към бара, че умът му не е изцяло в разговора. Лилия седеше до мен, сияеща, опряла глава на рамото ми. Започнах да се отпускам. Това семейство беше… нормално. Богато, да, но нормално.
Точно тогава се чу шум от кола на чакълената алея.
„А! Ето я и нея,“ каза Петър, изправяйки се малко по-бързо от необходимото.
Лилия скочи. „Мамо!“
Чухме щракане на токчета по мраморния под на антрето. Звукът беше рязък, отмерен, авторитетен.
Вратата на всекидневната се отвори.
Когато най-накрая пристигна и влезе в стаята, замръзнах.
Светът се наклони. Въздухът в дробовете ми се превърна в лед. Всяка капчица кръв сякаш напусна лицето ми. Думите на Петър и Лилия се сляха в далечен, неразбираем шум.
Пред мен стоеше жена на същата възраст като Петър, но изглеждаше сякаш изсечена от мрамор. Безупречен тъмен костюм, перфектно сресана коса, очи с цвят на стомана, които не пропускаха нищо.
Бъдещата ми свекърва.
Маргарита.
Жената, с която бях спал. Жената, с която имах тайна, бурна и изключително погрешна афера в продължение на осем месеца. Афера, която бях прекратил само преди година, точно преди да срещна Лилия.
Бъдещата ми свекърва всъщност беше моята… бивша любовница.
Глава 2: Ледената маска
Маргарита ме погледна. За част от секундата, за миг, който беше толкова кратък, че можех да съм си го въобразил, видях в стоманените ѝ очи проблясък. Не беше изненада. Беше нещо по-лошо. Беше пресмятане.
После маската се върна. Тя се усмихна, но усмивката не достигна до очите ѝ.
„Мамо, това е Асен,“ изчурулика Лилия, очевидно не забелязала как въздухът в стаята се е сгъстил до степен на експлозия.
Пристъпих напред. Краката ми се чувстваха като олово. Протегнах ръка. „Госпожо. Аз съм Асен. Приятно ми е да се запозная.“ Гласът ми звучеше дрезгаво, чуждо.
Тя пое ръката ми. Пръстите ѝ бяха студени, стиснаха моите силно, ноктите ѝ леко се впиха в кожата ми. Беше предупреждение.
„Маргарита,“ каза тя, гласът ѝ беше точно толкова студен, колкото си го спомнях от последния ни скандал в онази хотелска стая. „Най-накрая. Лилия говори само хубави неща за вас. Надявам се да сте… на висотата на очакванията ѝ.“
Тя пусна ръката ми и се обърна към дъщеря си, целувайки я по бузата, без да я докосва истински. „Извинете закъснението. Криза в офиса.“
„Каква криза, скъпа?“ попита Петър, доливайки си питието.
„Нищо, с което да те занимавам,“ отвърна тя рязко, без дори да го поглежда. Погледът ѝ отново се спря на мен. „И така, Асен. Вие сте в бизнеса, така ли? Финанси.“
„Да. Консултации,“ успях да изрека.
„Интересно. Това е… конкурентен бранш. Пълен с акули.“
„Мамо, Асен е най-добрият!“ защити ме Лилия.
„Сигурна съм, че е така,“ каза Маргарита. Тя седна в креслото срещу мен. Сякаш бях на разпит. „Петър, вечерята?“
Вечерята беше мъчение. Беше ад, облечен в скъп порцелан и сребърни прибори. Седях срещу Маргарита. Лилия, от моята дясна страна, и Петър, от лявата, поддържаха разговора. Аз само кимах и се усмихвах, усещайки как потта се стича по гърба ми под скъпата риза.
Всеки път, когато вдигнех поглед, очите на Маргарита бяха върху мен. Тя не ядеше. Тя просто наблюдаваше. Анализираше.
Спомних си всичко. Срещнахме се на бизнес форум. Аз бях млад и гладен за успех, тя беше на върха на играта си. Привличането беше сурово, почти животинско. Беше свързано с власт. Тя беше омъжена, аз бях необвързан. Не говорехме за съпруга ѝ. Не говорехме и за дъщеря ѝ. Всъщност, тя почти не споменаваше семейството си, освен като далечна абстракция.
Нашата връзка беше огън и лед. Срещи в анонимни хотели, тайни вечери, споделена информация за пазара. Тя ме научи на много. Тя беше моят ментор в тъмните изкуства на бизнеса… и моят партньор в леглото.
Прекратих го аз. Започна да става твърде… поглъщащо. Тя искаше повече контрол над моя бизнес, над моя живот. И тогава срещнах Лилия. Светлината.
„Асен изглежда малко блед,“ отбеляза Маргарита, разрязвайки тишината. „Надявам се, че не се разболявате. Сватбата наближава, нали?“
„Просто съм развълнуван,“ излъгах аз, стискайки вилицата си.
„Трябва да си,“ каза тя. „Дъщеря ми е… безценна. Всеки, който я нарани, ще трябва да отговаря пред мен.“
Това не беше майчина загриженост. Беше заплаха. Директна и безпощадна.
По-късно, когато си тръгвахме, Маргарита ме хвана за ръката, докато Лилия си взимаше палтото от Петър.
„Утре. Единадесет. В моя офис,“ прошепна тя, гласът ѝ беше тих, но остър като бръснач. „Не закъснявай. И не казвай на Лилия. Ще бъде… бизнес среща.“
Глава 3: Лъвската бърлога
Офисът на Маргарита беше в стъклен небостъргач, който пронизваше небето. Нейната компания, „Вертекс Холдинг“, заемаше последните три етажа. Всичко беше в студени тонове – сиво, черно и стомана. Дори рецепционистката изглеждаше сякаш е програмирана, а не родена.
Бях въведен в кабинета ѝ без да чакам.
Той беше огромен, с панорамни прозорци, разкриващи целия град под нас. Маргарита стоеше зад масивно бюро от черно стъкло. Не ми предложи да седна.
„Значи… Лилия,“ започна тя, без предисловие.
„Аз…“
„Млъкни,“ прекъсна ме тя. „Нямам интерес към твоите жалки обяснения. Обичаш ли я?“
Въпросът ме свари неподготвен. „Да. Повече от всичко.“
„Добре. Защото ако това е някаква игра, Асен, ако си я използвал, за да стигнеш до мен или до парите на Петър…“
„Не! Аз не знаех! Кълна се, Маргарита. Тя никога не е споменавала фамилията си, просто… Лилия. Не знаех, че ти си ѝ майка.“
Тя се изсмя. Беше сух, неприятен звук. „Разбира се, че не си. Светът е малък, нали? Е, сега знаеш. И ето какви са правилата.“
Тя пристъпи към мен, заобикаляйки бюрото. Носеше парфюма, който винаги носеше – скъп, тежък, задушаващ. Спря на сантиметри от мен. Трябваше да се боря с инстинкта да отстъпя.
„Първо. Ти никога не си ме срещал преди онази вечер. Аферата ни не се е случвала. Спомените ни са изтрити. Ако някога, дори и в съня си, намекнеш на Лилия за… нас, аз лично ще те унищожа. Няма да е бързо. Ще бъде бавно и методично. Ще започна с бизнеса ти, ще продължа с репутацията ти и ще приключа с този апартамент, за който знам, че си взел непосилен кредит.“
Преглътнах.
„Второ. Ще се ожениш за дъщеря ми. И ще бъдеш перфектният съпруг. Ще я обожаваш. Ще ѝ дадеш всичко, което поиска. Защото ако видя дори една сълза в очите ѝ и разбера, че ти си причината, виж правило номер едно.“
„Маргарита, аз наистина я обичам…“
„Трето,“ продължи тя, игнорирайки ме. „Знам за търга за проекта „Хоризонт“. Знам, че твоята малка фирмичка се опитва да наддава срещу „Вертекс“.“
Сърцето ми подскочи. Това беше огромен проект, който можеше да ме изстреля в друга лига.
„Оттегли си офертата. Днес.“
„Какво? Не мога! Вложил съм месеци работа…“
„Ти не ме разбра. Това не е молба. „Вертекс“ ще спечели този търг. Ако ти се оттеглиш тихо, ще го приема като знак за добронамереност. Ако не го направиш… ще го приема като обявяване на война. А ти не искаш война с мен, Асен. Не и сега, когато държа бъдещата ти съпруга в едната си ръка и финансовото ти бъдеще в другата.“
Тя се върна зад бюрото си. „Това е всичко. Можеш да си вървиш.“
Стоях там, вцепенен. Това беше жената, която бях държал в ръцете си. Жената, чиито тайни знаех. Но тя също знаеше моите.
„И, Асен,“ додаде тя, докато отварях вратата.
„Да?“
„Вече не ме наричай Маргарита. За теб съм „госпожо“. Или „майката на Лилия“. Ясно ли е?“
Излязох от офиса ѝ, усещайки как примката се затяга около врата ми.
Глава 4: Братът
Няколко дни по-късно се срещнахме с брата на Лилия, Явор. Той учеше в университет, право, но от това, което Лилия беше споменала, не беше особено отдаден на каузата.
Срещнахме се в небрежно кафене близо до кампуса. Явор беше по-младата, по-мрачна версия на Лилия. Същите красиви черти, но докато нейните очи бяха пълни със светлина, неговите бяха подозрителни и леко отегчени.
„Значи ти си Асен,“ каза той, вместо поздрав. Не ми стисна ръката.
„Явор, приятно ми е,“ опитах се да бъда сърдечен.
„Да, да. Лилия е хлътнала. Какво да се прави.“ Той отпи голяма глътка от енергийната си напитка. „Значи си бизнесмен. Правиш пари.“
„Опитвам се,“ отговорих предпазливо.
„Мама харесва ли те?“ попита той изневиделица.
Лилия, седнала до мен, се намръщи. „Явор! Разбира се, че го харесва. Всички го харесват.“
Явор се изсмя. „Мама не харесва никого. Особено мъже, които се въртят около теб. Тя е… защитнически настроена.“
„Майка ти е прекрасна жена,“ казах аз, усещайки вкуса на лъжата в устата си.
Погледът на Явор стана остър. „Прекрасна? Това е нова дума за нея. Тя е ефективна. Тя е безмилостна. Тя е всичко друго, но не и прекрасна. Баща ми знае най-добре.“
„Стига, Явор,“ прекъсна го Лилия, видимо притеснена. „Не започвай. Асен, не го слушай. Той просто обича да драматизира.“
„Аз ли драматизирам? Аз ли съм този, който трябва да слуша как татко плаче в кабинета си всяка вечер, защото тя отново е замразила кредитните му карти?“
„Явор!“ извика Лилия, а бузите ѝ пламнаха.
Настъпи неловко мълчание. Семейни конфликти. Бяха по-дълбоки, отколкото си представях. Петър, топлият, приветлив Петър, беше финансово контролиран от Маргарита.
Явор ме изгледа. „Внимавай с нея, човече. Сериозно. И внимавай със сестра ми. Ако я нараниш…“
„Няма да я нараня.“
„Така казват всички.“ Той допи напитката си и стана. „Трябва да бягам. Имам лекции.“ Целуна Лилия по бузата. „Радвам се за теб, сестричке. Наистина. Просто… бъди внимателна.“
Той тръгна. След няколко крачки спря и се върна. Погледна Лилия и после мен.
„Хей, Асен… всъщност. Може ли да ти поискам услуга?“
„Каква услуга?“
Той се огледа нервно. „Малко съм закъсал с парите. Наем, учебници, знаеш как е. Нашите… мама ми спря достъпа, защото пропуснах изпит. Дали ще можеш да ми дадеш малък заем? Не е много. Ще ти ги върна следващия месец. Честна дума.“
Погледнах Лилия. Тя изглеждаше засрамена.
„Явор, недей…“
„Не, всичко е наред,“ казах аз. Това беше възможност. Шанс да спечеля поне един съюзник в това семейство. „Колко ти трябва?“
Той ми каза сума, която беше далеч над „учебници и наем“. Беше сериозна сума. Но аз кимнах.
„Ще ти ги преведа днес,“ казах.
Очите му светнаха от облекчение, което бързо беше заменено от онази негова подозрителна маска. „Супер. Мерси. Значи си пич.“
Той си тръгна.
„Съжалявам, Асен,“ прошепна Лилия. „Той винаги прави така. Затъва в… неприятности.“
„Какви неприятности?“
„Не знам. Разни заеми. Мисля, че има проблем с хазарта. Татко също имаше. Мама го спаси, но оттогава държи финансите под ключ. Явор явно е прихванал.“
Прегърнах я. „Не се тревожи. Ще се погрижа. Всичко е наред.“
Но не беше. Току-що бях платил на бъдещия си шурей. И докато го правех, взех решение.
Нямаше да се оттегля от търга за „Хоризонт“.
Глава 5: Моралната дилема
Срещнах се с моята адвокатка, Десислава. Тя беше млада, амбициозна и изключително умна. Не се страхуваше да работи в сивата зона, което я правеше безценна.
Разстлахме документите за търга „Хоризонт“ в моята конферентна зала.
„„Вертекс“ са фаворити,“ каза тя, почуквайки с химикалка по един от докладите. „Имат ресурсите, имат и връзките. Нашата оферта е солидна, Асен, но е рискована.“
„Трябва да спечелим, Десислава.“
„Защо? Защото ще ни изстреля на върха, или защото Маргарита ти е казала да се оттеглиш?“
Вдигнах поглед рязко. „Какво?“
Тя се усмихна леко. „Асен, работим заедно от пет години. Знам кога си притиснат. И знам, че си се запознал със семейството на годеницата си. Не е трудно да се свържат точките. Маргарита е майка ѝ.“
Прокарах ръка през косата си. „Тя ме заплаши.“
„Разбира се, че го е направила. Това прави тя. Въпросът е какво ще направиш ти?“
„Ако се оттегля, тя печели. Ще знае, че ме държи. Ще ме контролира завинаги. Чрез Лилия, чрез бизнеса ми.“
„А ако не се оттеглиш,“ продължи Десислава, „тя ще те смаже. Тя не играе честно.“
„Знам,“ казах тихо. „Знам по-добре от всеки. Но… знам и как работи тя. Знам нещата, които ми каза… преди. Докато бяхме…“
„Нямам нужда от детайли,“ прекъсна ме Десислава. „Но ако имаш вътрешна информация, която може да ни даде предимство…“
„Не е точно вътрешна информация. По-скоро е… нейната философия. Знам как мисли. Знам кои подизпълнители мрази. Знам слабите места в нейната верига на доставки, които тя крие. Можем да структурираме офертата си така, че да атакуваме точно тези слабости. Можем да предложим по-бързо изпълнение, защото знам кои са нейните спънки.“
Десислава се облегна назад. „Това е брилянтно. И е изключително опасно. Използваш неща, които си научил… в личен капацитет.“
„Това е моралната дилема, нали?“ изсмях се горчиво. „Да предам жената, с която съм спал, за да победя жената, която ме изнудва, и която по случайност е един и същи човек.“
„Ами Лилия?“
Това беше въпросът за милион долара. „Правя го и заради нея. Не мога да бъда съпругът, който тя заслужава, ако съм марионетка на майка ѝ. Трябва да имам собствена сила. Трябва да защитя ипотеката ни. Ако „Вертекс“ ме смаже, губим апартамента. Губим всичко.“
Лъжех. Лъжех и себе си. Имаше нещо повече. Беше его. Беше гняв. Маргарита ме беше използвала и захвърлила (или поне така си го представях, макар аз да бях този, който си тръгна). Сега тя се опитваше да ме смачка. Нямаше да ѝ позволя.
„Добре,“ каза Десислава, изправяйки се. „Да го направим. Ще преструктурираме офертата. Ще ударим там, където боли.“
Прекарахме следващите четиридесет и осем часа в непрекъсната работа. Спах в офиса. Когато Лилия ми се обади, казах ѝ, че съм затрупан с работа по нов клиент. Тя беше разочарована, но разбираща.
„Просто внимавай, любов моя,“ каза тя. „Не се преуморявай. Искам те здрав за сватбата.“
„Ще бъда,“ обещах аз.
В деня на подаването на офертите се чувствах едновременно могъщ и ужасен. Нашата оферта беше шедьовър на корпоративната агресия, прикрита като ефективност.
Седмица по-късно дойде новината.
Спечелихме. „Хоризонт“ беше наш. Бях победил „Вертекс“. Бях победил Маргарита.
Телефонът ми иззвъня почти веднага. Беше непознат номер.
„Направи огромна грешка,“ изсъска гласът на Маргарита от другата страна. „Ти не просто ме предизвика. Ти обяви война на собственото си бъдеще.“
„Просто бизнес, Маргарита,“ казах аз, опитвайки се да звуча уверено.
„Ще видиш колко „бизнес“ е това, Асен. Ще те съсипя. И дори няма да се наложи да си цапам ръцете.“
Връзката прекъсна.
Глава 6: Скритият живот на Петър
Празненството беше кратко. Десислава ме предупреди да бъда нащрек. „Тя няма да остави нещата така. Ще търси ответен удар.“
Но аз бях на върха. Бях осигурил бъдещето на фирмата си. Бях показал на Маргарита, че не съм нейна пионка.
Няколко дни по-късно, докато бях с Лилия в новия ни апартамент, за да измерваме за мебели, получих обаждане. Беше от Петър.
„Асен, момчето ми,“ гласът му беше дрезгав, почти шепнещ. „Може ли да се видим? Сам. Спешно е. И… моля те, не казвай на Лилия. Нито на Маргарита.“
Усетих как стомахът ми се свива. „Какво има, Петър?“
„Просто… ела. Ще ти пратя адрес. Моля те.“
Адресът беше в съмнителна част на града. Бар, който беше виждал и по-добри дни. Намерих Петър в най-тъмния ъгъл, сгушен над чаша уиски. Изглеждаше ужасно. Небръснат, с подпухнали очи.
„Петър? Добре ли си?“
Той вдигна поглед. Очите му бяха пълни със страх. „Тя ще ме убие, Асен. Този път наистина ще го направи.“
„Кой? Маргарита?“
„Тя… да, тя. Но и те. Хората.“
„Какви хора, Петър? Обясни ми.“
Той пое дълбоко дъх, треперейки. „Имам проблем, Асен. От години. Хазарт. Започна невинно. Спортни залози. После… карти. Изгубих много. Маргарита ме спаси веднъж. Плати всичко. Но ми взе всичко. Контрол над сметките, над фирмата… всичко. Аз съм просто… нейната кукла на конци.“
Той изпи уискито си на екс. „Но аз не спрях. Не можех. Започнах да вземам заеми. От… лоши хора. Лихвари. Мислех, че мога да ги обърна. Че ще ударя джакпота и ще ѝ покажа, че мога. Че не съм провал.“
„Колко дължиш?“ попитах аз, макар вече да знаех отговора.
„Много. Твърде много. И те си искат парите. Днес. Заплашиха ме. Казаха, че знаят къде живея. Че знаят за Лилия…“ Гласът му се прекърши.
„Защо не говориш с Маргарита?“
Той се изсмя истерично. „Да говоря с нея? Тя ме презира! Тя знае, че ти спечели „Хоризонт“. Бясна е. Каза ми, че съм се провалил, че не съм я предупредил, че си толкова… способен. Сякаш аз знам нещо! Тя ме държи в пълно неведение.“
Той се наведе към мен, от дъха му лъхаше на алкохол и отчаяние. „Но аз знам нещо, Асен. Нещо, което тя не знае, че знам.“
„Какво?“
„За вас двамата.“
Кръвта ми замръзна. „Не знам за какво говориш.“
„Не ме лъжи, момче! Не съм толкова глупав, колкото тя си мисли. Преди две години. Бизнес конференция в друг град. Трябваше да я изненадам. И го направих. Видях ви. В лобито на хотела. Начинът, по който те гледаше. Начинът, по който ти я докосна по ръката. После те проследих до асансьора. Видях ви да влизате в една стая.“
Стоях като ударен от гръм. Той е знаел. През цялото време.
„Петър…“
„Мълчах,“ прошепна той. „Какво можех да направя? Да я предизвикам? Тя щеше да ме унищожи. Да ми вземе Лилия. Преглътнах го. Преглъщам всичко от двадесет години. Но сега… сега съм до стената.“
Той ме сграбчи за ръката. „Ти ми дължиш, Асен. Ти спа с жена ми. Сега се жениш за дъщеря ми. Ти си част от това блато. Трябва да ми помогнеш. Трябва ми сумата. Днес. Или ще кажа на Лилия всичко.“
Изневяра. Тайни. Заеми. Предателства.
Бях попаднал в капан. Бъдещият ми тъст ме изнудваше, използвайки тайната ми афера с бъдещата ми свекърва.
Глава 7: Разследването
Дадох парите на Петър. Беше огромна сума, почти всичко, което имах в брой след инвестицията в „Хоризонт“. Използвах парите, заделени за първите вноски по ипотеката. Успокоявах се, че с новия проект бързо ще ги възстановя.
Петър грабна парите и изчезна, мърморейки благодарности и извинения.
В същото време Явор не беше оставил нещата на произвола. Заемът, който му бях дал, не беше отишъл за учебници. Отишъл беше за покриване на собствените му хазартни загуби – той очевидно беше наследил порока на баща си. Но също така беше събудил любопитството му.
Защо Асен, годеникът на сестра му, раздаваше такива суми толкова лесно?
Явор, макар и мързелив студент по право, беше умен. И имаше достъп до университетските бази данни и правни регистри. Започна да рови.
Той не търсеше мръсотия за мен и Маргарита. Той търсеше финансови слабости. Търсеше да разбере кой съм всъщност.
Той откри името „Огнян“.
Огнян беше бизнесмен, когото бях… изиграл, преди около година. Беше мръсна сделка. Използвах вътрешна информация (отново, научена благодарение на връзките на Маргарита, макар тя да не знаеше, че я използвам по този начин), за да го изпреваря и да му отнема ключов клиент. Това почти го беше довело до фалит. Беше грозно, но беше бизнес.
Явор откри публични документи, които намекваха за нечестна игра. Той започна да свързва точки. Той видя колко бързо се е разраснала моята фирма.
Той отиде при баща си. Петър, вече по-спокоен след като плати на лихварите, се опита да го отпрати. Но Явор беше настоятелен.
„Татко, този Асен… той не е чист. Има нещо гнило около него. А и мама… начинът, по който го гледа. Не е като бъдеща свекърва. По-скоро е като… съперник. Какво става в това семейство?“
Петър, уплашен да не загуби новопридобитото ми „приятелство“ (и парите ми), се опита да защити. „Остави го на мира, Явор. Той обича сестра ти. Това е важното.“
„Не, не е! Важно е да знаем кой е той. Защото мама ще го съсипе. Знам я. Тя не търпи конкуренция. А той току-що ѝ отне „Хоризонт“. Чух я да крещи по телефона. Това е война. А Лилия е по средата.“
Явор не спря дотук. Той се свърза с Огнян.
Представи се като студент по право, пишещ курсова работа за корпоративна етика. Огнян, огорчен и търсещ отмъщение, беше повече от щастлив да говори. Той разказа на Явор всичко. Как Асен е използвал информация, до която не би трябвало да има достъп.
„Нямах доказателства тогава,“ каза Огнян. „Но знам, че ме изигра. И знам кой му е помогнал. Имаше само един друг човек, който знаеше за онези преговори. Маргарита.“
Явор замръзна. „Маргарита? Майка ми?“
„Точно така. Двамата работеха заедно. Тя му е дала информацията, за да ме съсипе, а после той да вземе моя дял от пазара. Те са екип.“
Версията на Огнян беше грешна. Маргарита не ми беше помогнала; аз бях откраднал информацията от нея, без тя да знае. Но за Явор картината беше ясна: годеникът на сестра му и майка му са били в таен бизнес съюз.
Или нещо повече.
Умът му, обучен да търси прецеденти и скрити мотиви, започна да вижда истината. Напрежението. Странните погледи. Невероятната омраза, която Маргарита изпитваше към Асен, след като той спечели „Хоризонт“. Това не беше омраза към конкурент. Беше омраза към… предател.
Глава 8: Съдебният иск
Маргарита не чакаше. Тя беше бясна не само защото загуби търга, но и защото осъзна, че съм използвал нашите разговори, нашите тайни, срещу нея. Бях превърнал интимността ни в оръжие.
Това, в нейния свят, беше непростимо.
Тя не можеше да ме атакува директно. Това би рискувало да изложи на показ собствените ѝ съмнителни практики, а и би разстроило Лилия. Затова тя използва пълномощник.
Тя се свърза с Огнян.
Даде му това, от което той се нуждаеше: доказателства. Не за аферата ни, разбира се. А за това как съм придобил информацията, с която го съсипах. Тя имаше имейли, записи от сървъри (беше ме поканила в офиса си „на по питие“ няколко пъти, където бях използвал нейната мрежа), които показваха, че съм имал достъп до конфиденциални файлове.
Тя му ги даде. И му даде най-добрия си адвокатски екип.
Десет дни след като спечелих „Хоризонт“, на вратата на офиса ми се почука. Призовкар ми връчи дебел плик.
Съдебно дело.
Огнян ме съдеше. За промишлен шпионаж, нелоялна конкуренция и кражба на търговска тайна. Искът беше за сума, която далеч надхвърляше всичко, което имах. Беше сума, която щеше не просто да ме фалира, а да ме заличи.
Обадих се веднага на Десислава.
Тя пристигна в офиса ми до час. Прочете документите с каменно лице.
„Зле е, Асен,“ каза тя накрая. „Много е зле.“
„Можем ли да се борим?“
„Те имат доказателства. Твърдят, че имат записи от сървъри. IP адреси. Това не е блъф. Откъде, по дяволите, Огнян е намерил това?“
„Маргарита,“ издишах аз. „Тя му ги е дала.“
„Това е ядрена опция, Асен. Тя те унищожава. Дори да не спечели, самото дело ще спре проекта „Хоризонт“. Инвеститорите ще се оттеглят. Банката, която ти даде кредита за апартамента… те ще видят това. Ще има клауза за „морален риск“ или финансова стабилност. Могат да поискат ипотеката обратно. Веднага.“
Бях в капан. Същият апартамент, който обзавеждах с Лилия, същата ипотека, която бях взел, за да построя бъдещето ни, сега щеше да бъде моят гроб.
„Какво да правя?“
„Трябва да преговаряме. Да се споразумеем. Но Огнян не иска пари. Той иска отмъщение. А Маргарита иска да те види унищожен.“
Десислава ме погледна. „Има само един начин. Трябва да намерим мръсотия за Маргарита. Нещо, което да я накара да отстъпи. Нещо, което тя иска да скрие повече, отколкото иска да те съсипе.“
„Аферата ни?“
„Твърде рисковано. Тя ще каже, че лъжеш, за да спасиш кожата си. Лилия ще бъде съсипана. Не. Трябва да е нещо… бизнес. Нещо, което Явор може да намери.“
„Явор?“
„Студентът по право. Шуреят ти. Този, който рови около Огнян. Той мрази майка си почти колкото се страхува от нея. Време е да го привлечем на наша страна.“
Глава 9: Съюзници по неволя
Намерих Явор в библиотеката на университета. Този път той не изглеждаше отегчен. Изглеждаше притеснен.
„Знаех си, че ще дойдеш,“ каза той, затваряйки лаптопа си.
„Трябва да говорим.“
„Вече говорих с Огнян. Знам какво си направил. Знам, че мама ти е помогнала.“
„Тя не ми е помогнала,“ прекъснах го. „Аз откраднах информацията от нея. И сега тя ме унищожава за това, използвайки Огнян.“
Явор се втренчи в мен. „Откраднал си… от мама? Ти си или най-смелият, или най-глупавият човек, когото познавам.“
„И двете. Виж, Явор, тя ме съди. Ще загубя всичко. Фирмата, проекта „Хоризонт“, апартамента… всичко, което градя с Лилия.“
„И? Защо да ми пука? Ти си лъжец и крадец, Асен. Използвал си сестра ми.“
„Не съм я използвал! Аз я обичам. И ти го знаеш. Но майка ти… тя е извън контрол. Тя ме изнудваше още преди търга. Тя се опитва да ме контролира. Иска да съм нейна кукла, точно като баща ти!“
Това го засегна. Той стисна юмруци. „Не говори за баща ми.“
„Истина е. Тя съсипва всички около себе си. Сега съсипва мен. А когато приключи с мен, какво мислиш, че ще се случи с Лилия? Ще бъде съсипана. Ти искаш ли това за нея?“
Явор мълчеше. Той беше изправен пред морална дилема. Да защити сестра си, като помогне на човека, когото презира, или да остави майка си да спечели, знаейки, че Лилия ще плати цената.
„Какво искаш от мен?“ прошепна той.
„Ти си студент по право. Имаш достъп. Аз съм сигурен, че „Вертекс“ не е чист. Тя е правила същото, което направих аз, стотици пъти. Трябва ни само едно доказателство. Една мръсна сделка. Едно офшорно прехвърляне. Нещо, с което да я държим в шах. Нещо, което да я накара да оттегли иска на Огнян.“
„Искаш да шпионирам собствената си майка.“
„Искам да спасиш сестра си.“
Явор ме гледаше дълго. Накрая кимна. „Добре. Ще го направя. Но не за теб. За Лилия. И когато това свърши, Асен… ти и аз ще имаме много сериозен разговор.“
През следващата седмица бях като на тръни. Десислава правеше всичко възможно да бави делото, внасяйки искания и възражения. Аз се преструвах пред Лилия, че всичко е наред.
Тя беше в разгара на сватбените приготовления. Избираше цветя, рокли, места. А аз знаех, че може би няма да има сватба. Че може би скоро няма да имаме дори дом.
„Нещо не е наред, Асен,“ каза ми тя една вечер. Бяхме в апартамента, който вече усещах като чужд. „Отдалечен си. Стресиран си. Това е заради „Хоризонт“, нали? Работата?“
„Да, любов моя. Просто… много напрежение. Голям проект.“
Тя ме прегърна. „Ще се справиш. Ти винаги се справяш. Вярвам в теб.“
Прегръдката ѝ ме болеше. Чувствах се като най-големия измамник на света.
Тогава телефонът ми извибрира. Беше Явор.
„Имам нещо. Не е много, но е… странно. Поредица от плащания към компания на Кайманите. Винаги преди големи търгове. И… името на получателя. Петър.“
Глава 10: Сделката на дявола
„Петър? Баща ти?“ Бях в колата си, паркирал на няколко пресечки от апартамента.
„Да. Изглежда… мама му е плащала. Или по-скоро, плащала е на някого чрез него. Сумите са огромни. И съвпадат с датите, на които конкуренти мистериозно са се оттегляли от сделки.“
„Тя го е използвала,“ казах аз, осъзнавайки. „Използвала е неговата хазартна зависимост. Той е бил нейният куриер за подкупи. Тя е оставала чиста, докато той е вършил мръсната работа, вероятно без дори да знае пълния мащаб.“
„И е взимал малък процент за себе си, за да покрива дълговете си,“ довърши Явор. „Това е… отвратително. Тя го е превърнала в престъпник.“
„Това ли е лостът, от който се нуждаем?“
„Да. Ако това излезе наяве, „Вертекс“ ще бъде разследван за корупция. Репутацията ѝ ще бъде унищожена. И баща ми… той ще отиде в затвора.“
Отново моралната дилема. За да спася себе си, трябваше да рискувам бащата на Лилия да влезе в затвора.
„Трябва да го направим, Явор.“
„Знам.“
Уговорих среща с Маргарита. Не в нейния офис. Не и в моя. На неутрална територия – в празна конферентна зала в хотел, където някога се бяхме срещали.
Тя влезе, студена и властна както винаги.
„Надявам се, че си дошъл да се предадеш, Асен. Офертата ми за споразумение е… пълна капитулация.“
„Няма да се предам,“ казах аз. „Дошъл съм да преговарям.“
Тя се изсмя. „Ти нямаш нищо, с което да преговаряш. Аз държа всички карти.“
„Така ли? А какво ще кажеш за Кайманите? Какво ще кажеш за плащанията към Петър? Подкупите, Маргарита. За да печелиш търгове.“
Цветът се оттегли от лицето ѝ. Беше само за миг, но го видях. Ударът беше попаднал в целта.
„Ти блъфираш.“
„Не блъфирам. Имам номера на сметки. Дати. Имам Явор.“
При споменаването на сина ѝ, тя потрепери. „Той…“
„Той е добър в това, което прави. По-добър, отколкото си мислиш. Той откри всичко. И е готов да свидетелства, за да защити сестра си от теб.“
„Ти… ти настройваш децата ми срещу мен!“
„Ти ги настрои срещу себе си, когато реши да съсипеш баща им и да унищожиш годеника на дъщеря си! Ти започна тази война, Маргарита. Аз я приключвам.“
Тя ме гледаше с чиста, нефилтрирана омраза. Омраза, която беше толкова силна, колкото страстта, която някога бяхме споделяли.
„Какво искаш?“ изсъска тя.
„Просто е. Оттегляш Огнян. Веднага. Дело няма да има. Ще ме оставиш да завърша „Хоризонт“. Ще спреш да се месиш в живота ми и в живота на Лилия. Ще оставиш Петър на мира.“
„А в замяна?“
„В замяна, документите изчезват. Явор си мълчи. И ние продължаваме да играем щастливото семейство.“
Тя стоеше неподвижно в продължение на цяла минута. Можех да видя как умът ѝ пресмята опциите. Тя знаеше, че е победена.
„Добре,“ каза тя. Гласът ѝ беше мъртъв. „Ще накарам Огнян да оттегли иска. Ще получиш твоя проклет проект. Но да знаеш, Асен… това не е свършило. Никога няма да свърши. Ще те чакам. Ще чакам да се подхлъзнеш. И когато го направиш, ще бъда там.“
Тя се обърна и излезе от стаята.
Глава 11: Признанието
Делото беше оттеглено на следващия ден. Десислава беше във възторг, макар и подозрителна. Инвеститорите за „Хоризонт“ бяха успокоени. Банката спря проверката на ипотеката ми.
Бях спечелил.
Но цената беше висока. Сега бях свързан със семейството на Лилия не само с любов, но и с мръсни тайни, изнудване и предателства. Бях в съюз с Явор, когото бях излъгал, и бях изнудвал тъста си, за да платя дълговете му, като същевременно държах в ръцете си доказателства, които биха могли да го пратят в затвора.
И най-вече, лъжех Лилия. Всеки ден.
Сватбата наближаваше. Бяхме на по-малко от месец. Лилия беше щастлива, виждайки, че напрежението ми е изчезнало.
„Видя ли?“ каза тя една вечер, докато разопаковахме кашони в новия апартамент. „Казах ти, че ще се справиш. Толкова се гордея с теб.“
Не можех повече. Вината ме разяждаше.
„Лилия,“ казах аз, гласът ми трепереше. „Трябва да ти кажа нещо.“
Тя спря да се усмихва. „Какво има, Асен? Плашиш ме.“
Поех дълбоко дъх. „Има нещо за майка ти. За Маргарита.“
И ѝ казах. Не всичко. Не и за аферата. Не бях толкова смел. Но ѝ казах за търга. Казах ѝ, че Маргарита ме е заплашила да се оттегля. Че когато не съм го направил, тя е организирала съдебното дело, за да ме съсипе.
„Тя… тя е направила това?“ Лилия изглеждаше смазана. „Защо? Заради бизнес?“
„Тя не искаше да бъда… независим. Искаше да ме контролира. Чрез теб.“
Лилия седна на един от кашоните. Сълзи се стичаха по бузите ѝ. „През цялото време съм знаела, че е трудна. Че е властна. Но това… това е жестоко. Тя се опита да съсипе теб. Да съсипе нас.“
„Аз се справих,“ казах тихо, приклякайки пред нея. „Оттегли делото. Всичко е наред.“
„Как? Как я накара да се оттегли?“ попита тя, а в очите ѝ се появи подозрение.
„Аз… имах помощ. От Явор.“
„Явор?“
„Той откри нещо за нейни бизнес сделки. Нещо… не съвсем законно. Използвахме го, за да я накараме да отстъпи.“
Лилия ме погледна, лицето ѝ беше бледо. „Изнудвал си собствената ми майка?“
„За да ни спася! За да спася дома ни, Лилия! Тя нямаше да спре пред нищо!“
Тя стана и се отдръпна от мен. „Значи си същият като нея. Играете си мръсните игрички. А аз? Аз съм просто наградата по средата, така ли?“
„Не! Лилия, моля те…“
„Трябва да помисля,“ прошепна тя. „Трябва… просто трябва да остана сама.“
Тя грабна палтото си и излезе от апартамента. От нашия дом.
Глава 12: Истината излиза наяве
Лилия отиде директно в семейната къща.
Аз я последвах, паникьосан. Когато пристигнах, вратата беше отворена. Чувах викове отвътре.
Влязох във всекидневната. Сцената беше апокалиптична.
Лилия плачеше. Маргарита стоеше срещу нея, с каменно лице. Явор беше в ъгъла, изглеждайки нещастен. А Петър… Петър беше там, пиян, държеше празна бутилка.
„…ти си чудовище!“ крещеше Лилия към майка си. „Опита се да го съсипеш! Заради пари! Заради егото си!“
„Правех го, за да те защитя!“ извика Маргарита, губейки за пръв път самообладание. „Той не е този, за когото го мислиш! Той е лъжец!“
„Ти си лъжкинята!“ намеси се Явор. „Ти използваше татко за мръсните си сделки! Превърна го в престъпник!“
Петър се изправи несигурно. „Тя е права, Лили… той е лъжец. Всички те лъжат.“
„Млъкни, Петър!“ изсъска Маргарита.
„Не!“ извика Петър, пиянската му смелост надделя. „Няма да мълча повече! Не и докато тя ме обвинява! Искаш ли да знаеш истината, Лилия? Искаш ли да знаеш защо майка ти толкова мрази твоя Асен?“
Настъпи мъртва тишина.
Аз стоях на прага, замръзнал.
„Татко, какво…“
„Запитай го! Запитай нея! За онази конференция преди две години! Аз ги видях! Аз ги видях заедно! Той не просто ти е бизнес конкурент, Маргарито! Той беше твоят любовник!“
Думите отекнаха в стаята като изстрел.
Лилия се обърна бавно към мен. Очите ѝ, пълни със сълзи, сега бяха пълни с неописуем ужас и неверие.
Тя не трябваше да пита. Истината беше изписана на лицето ми. Беше изписана на лицето на Маргарита.
„Асен?“ прошепна тя. Гласът ѝ беше толкова тих, че едва се чуваше. „Кажи ми, че лъже.“
Не можех.
Не можех да дишам.
„Ти…“ тя погледна към мен. „И ти…“ тя погледна към майка си.
Тя издаде звук – нещо средно между ридание и писък. Тя се спъна назад, сякаш физически ударена.
„Не,“ прошепна тя. „Не. Не. Не.“
Тя се обърна и избяга от стаята. Чух входната врата да се затръшва.
Глава 13: Разпад
Стаята остана в тишина. Петър се свлече обратно на стола, сякаш цялата му сила го беше напуснала. Явор ме гледаше с чиста, нефилтрирана омраза.
„Ти…“ каза Явор. „Значи всичко това… делото, изнудването… било е, защото ти… с нея?“
Маргарита не гледаше мен. Гледаше празното място, където доскоро беше Лилия.
„Виж какво направихте,“ каза тя, гласът ѝ беше кух. „Всички вие. Унищожихте я.“
„Ти я унищожи!“ изкрещях аз, гневът най-накрая проби през шока. „Ти започна това! Със твоите игри, твоя контрол, твоите лъжи!“
„А ти го довърши! С твоята слабост! Не можа да си държиш устата затворена, нали? Трябваше да си играеш на честен!“
Излязох от къщата. Трябваше да намеря Лилия.
Карах с часове. Звънях на телефона ѝ. Преминаваше директно към гласова поща. Отидох в апартамента ни. Беше празен. Отидох при нейни приятелки. Никой не я беше виждал.
Тя беше изчезнала.
Глава 14: Последици
Минаха три дни.
На четвъртия ден Десислава ми се обади.
„Асен, имам лоши новини. Много лоши.“
„Какво има?“ попитах уморено. Не бях спал.
„Огнян възобновява делото. И не само това. Той е подал жалба и в прокуратурата. С нови доказателства.“
„Какво? Но ние имахме сделка! Маргарита…“
„Маргарита е тази, която му е дала новите доказателства, Асен. Този път е всичко. Имейли, банкови извлечения… които доказват, че си имал връзка с нея. И че си използвал тази връзка, за да откраднеш информацията за Огнян.“
Замръзнах. „Тя… тя си признава за аферата? За да ме съсипе?“
„Изглежда, че дъщеря ѝ вече знае. Няма какво повече да губи. Тя представя себе си като жертва. Като жена, чието доверие е било злоупотребено от по-млад, амбициозен мъж – теб. А след това, ти си я заплашил. Тя е оттеглила иска под натиск. Сега, когато „заплахата“ (ти) е разкрита, тя си сътрудничи напълно.“
Това беше краят. Тя беше обърнала всичко срещу мен. Аферата, изнудването. Беше гениално. И беше фатално.
„Инвеститорите за „Хоризонт“ се оттеглиха тази сутрин,“ продължи Десислава. „Банката замрази кредитната ти линия. И… те са започнали процедура по възбрана на ипотеката. Трябва да напуснеш апартамента.“
Всичко. Загубих всичко.
Няколко дни по-късно видях Явор. Той ме чакаше пред вече бившия ми офис, от който изнасях последните си вещи в кашон.
„Тя се прибра,“ каза той.
„Лилия? Добре ли е?“
„Не. Но е жива. При баща ми е. Той се изнесе. Живеят в малък апартамент под наем. Опитва се да изтрезнее.“
„А Маргарита?“
„Тя спечели, нали? Както винаги. Взе проекта „Хоризонт“. Съсипа теб. Върна си контрола.“ Той ме погледна. „Исках да те мразя, Асен. И те мразя. Заради това, което причини на Лилия. Заради лъжите.“
Той пое дъх. „Но аз видях какво направи мама. Видях я как хладнокръвно унищожи всички ни. Баща ми, теб, сестра ми… само за да спечели. Връщам се в университета. Ще завърша. И един ден… един ден ще я спра.“
Той се обърна да си тръгне.
„Явор,“ извиках аз. „Кажи ѝ… кажи ѝ, че съжалявам. Кажи ѝ, че наистина я обичах.“
Той дори не се обърна. „Твърде късно е, Асен. Сбогом.“
Глава 15: Празнота
Останах сам. На улицата, с един кашон в ръце. Бях бизнесмен във възход. Имах годеница, която обожавах. Имах дом-мечта на ръба на езерото, осигурен с огромен кредит.
Сега нямах нищо.
Съдебните дела щяха да ме преследват години наред. Адвокати, дългове, фалит. Това беше бъдещето ми.
Маргарита беше спечелила. Тя беше пожертвала репутацията си (кратка афера с по-млад мъж), за да затвърди властта си. В света на бизнеса това дори ѝ спечели известно извратено уважение.
Петър и Лилия живееха някъде, опитвайки се да съберат парчетата от живота си, разбит от тайните и предателствата на хората, които би трябвало да ги обичат най-много.
А аз? Аз бях урокът. Бях примерът за това какво се случва, когато се опиташ да играеш в голямата лига, без да си готов да платиш цената.
Влязох в евтин мотел, платих в брой за една нощ. Легнах на леглото и се загледах в мухлясалия таван.
Спомних си първата среща с Лилия. Смехът ѝ. Начинът, по който очите ѝ грейваха, когато говореше за фотография.
Спомних си и първата среща с Маргарита. Тръпката от властта, опасността.
Опитах се да имам и двете. Светлината и тъмнината.
И накрая, тъмнината погълна всичко.