— Зарежи този и се върни при сина ми! Сега си богата, ще те приема обратно! — изстреля свекърва ѝ.
Юлиана остана безмълвна…
Ранното обаждане от бившата ѝ свекърва я свари неподготвена. Тя не отговори, нито пък имаше желание да върне обаждането. Какво ли можеше да иска Зоя Николаевна? Може би отново щеше да измисли някакви дългове – пореден трик да измъкне пари от бившата си снаха. Но Юлиана не дължеше нищо – нито на бившия си съпруг, нито на майка му. След развода тя бе върнала всичко, което някога бе получила от Алексей: подаръци, вещи, всичко, което ѝ напомняше за предишния ѝ живот. До последния предмет.
Оставяйки всичко, което я свързваше с онова време, тя бе стъпила в новото си бъдеще. Но Зоя Николаевна не искаше да пусне миналото. То периодично нахлуваше в живота ѝ с обвинения и гняв. Най-вероятно този път бе решила да излее поредната порция обиди.
Уверена, че съпругът ѝ Сергей все още спи, Юлиана си наля чаша кафе и включи лаптопа. Сега повечето от делата на компанията на Сергей падаха на нейните плещи. Два месеца по-рано той бе паднал от височина по време на инспекция на строителен обект, нарушавайки правилата за безопасност, и бе получил тежка травма на гръбнака.
Лекарите не даваха надежда – дори след операцията не беше сигурно дали ще проходи отново. Но Юлиана не губеше надежда и се опитваше да го подкрепя. Дори да останеше в инвалидна количка – за нея това не беше пречка. Те се обичаха и заедно щяха да преминат през всичко.
След като провери служебния имейл и се увери, че всички важни срещи са насрочени за следобед, Юлиана се успокои малко. Приготви закуска и започна да се стяга за работа. Искаше да приключи бързо, за да може да изведе Сергей на разходка.
Когато той се събуди, тя му помогна да се качи в количката и го закара до кухнята. Въпреки че той можеше да прави някои неща сам, тя не пестеше усилия в грижите си за него.
— Ще излезем ли днес на разходка? — попита тя, прегръщайки го нежно.
— Ако искаш. Само се върни по-рано. Казах на заместника да не те товари. Нека той поеме основната тежест.
— Искам, но знаеш – никой не го прави като теб. Ще побързам. Не скучай.
След като го целуна по бузата, Юлиана побърза към колата си в подземния паркинг – вече закъсняваше. Тя си спомни онзи ужасен ден, когато бе оставена без пукната пара на улицата. Свекърва ѝ я бе изхвърлила под дъжда, взела ѝ всичко – пари, вещи, и обявила, че отсега нататък Юлиана ще трябва да се оправя сама. Не можеше да разчита на никого. Нито пък можеше да се обади на родителите си – майка ѝ току-що бе прекарала инфаркт и всякакъв стрес бе животозастрашаващ.
Юлиана помоли една приятелка за подслон за няколко дни, а след това се обърна към шефа си за аванс. Сергей реагира незабавно. Той не само ѝ даде пари, но и ѝ помогна да си намери жилище. Скоро след това я повиши, за да може да печели повече. Той се интересуваше от нея – дали има достатъчно пари, дали ѝ е удобно. По това време тя изплащаше заем за колата, която бе купила за бившия си съпруг, и ѝ беше изключително трудно.
Сергей дори ѝ намери добър адвокат и в крайна сметка Алексей, за да не дели колата, се съгласи сам да изплати остатъка. Юлиана все още не можеше да разбере как съдбата я бе събрала със Сергей. Но тя чувстваше грижите му, искреността му и постепенно отвори сърцето си. Опитваше се да оправдае доверието му, съвестно изпълнявайки служебните си задължения, независимо от личните им отношения.
И сега, когато всичко беше на нея, тя не се оплакваше. Вярваше, че всяко изпитание не е случайно – а част от пътя към нещо важно.
Зоя Николаевна се обади отново, когато Юлиана беше на среща. Жената отхвърли обаждането, но върна повикването при първа възможност. Въпреки че отдавна нямаше нищо между тях, тя не искаше да се крие. Щом се обаждаше толкова настоятелно – сигурно имаше причина.
— Юлиана, защо не отговаряш? Вече се притесних – всичко наред ли е? Можем ли да се видим?
Гласът ѝ звучеше сладко и меко. Очевидно искаше нещо и се опитваше да угоди. Но самият звук на гласа ѝ връщаше неприятни спомени.
— Защо? Искаш ли нещо? Кажи ми по телефона.
— Не, това не е за по телефона, — настоя Зоя. — Трябва да се видим. Имам нещо да ти кажа.
Юлиана въздъхна тежко, обвинявайки се, че отново е прекалено мека. Но все пак се съгласи – за да сложи окончателен край. Искаше да ѝ каже направо в лицето, че не е простила, че не иска никакъв контакт. Да ѝ напомни: тя беше тази, която я бе изхвърлила под дъжда, съсипала живота ѝ и ѝ попречила да намери щастие.
Уговориха се да се срещнат в пет следобед. Юлиана подчерта, че няма много време, приключи с делата си и се отправи към кафенето, където Зоя трябваше да я чака. Тя бързаше да се върне при съпруга си – да бъдат заедно, да излязат навън. Срещата трябваше да е кратка – не за помирение, а за да сложи край на намесите от миналото.
— Колко красива дама си станала, истинска дама! Жалко, че не беше такава преди, но може би така е за по-добре, — усмихна се Зоя, докато Юлиана сядаше срещу нея.
— Кажи ми защо ме извика. Имам малко време.
— Скъпа, дойдох да те помоля… за прошка. Осъзнах колко лошо се отнесох с теб. Трябваше…
Гласът на Зоя Николаевна заглъхна, докато Юлиана я гледаше с недоверие. Прошка? От тази жена? Тази, която я бе унижила, ограбила и изхвърлила на улицата, когато животът ѝ бе на ръба? Сърцето на Юлиана се сви. Тя не можеше да повярва на нито една дума.
— Прошка? — повтори Юлиана, гласът ѝ бе студен като лед. — Ти? Защо сега?
Зоя Николаевна се наведе напред, очите ѝ бяха изпълнени с фалшиво съжаление.
— Знам, че сгреших. Бях сляпа, глупава… Мислех, че защитавам сина си. Но сега… сега разбирам. Ти си толкова силна, толкова способна. А Алексей… той е изгубен без теб.
Юлиана се намръщи. Това беше поредната манипулация. „Изгубен без теб“? Алексей никога не е бил изгубен. Той просто е бил слаб и зависим от майка си.
— Алексей е възрастен мъж. Той е отговорен за собствения си живот, — отвърна Юлиана, опитвайки се да запази спокойствие. — Аз имам свой живот. И той няма нищо общо с теб или сина ти.
Зоя Николаевна преглътна.
— Знам, знам. Но нещата се промениха, Юлиана. Много се промениха. Чух… чух за Сергей. За състоянието му. Много съжалявам.
Юлиана стисна зъби. Разбира се, че е чула. Новините се разпространяваха бързо в техните среди.
— Какво общо има това с теб? — попита тя рязко.
— Има, скъпа, има, — Зоя Николаевна се усмихна, но този път усмивката ѝ беше по-скоро хищна, отколкото сладка. — Сега ти си тази, която управлява бизнеса му. Ти си тази, която има власт. А Алексей… той е в беда. Голяма беда.
Сърцето на Юлиана подскочи. Беда? Каква беда?
— Каква беда? — попита тя, въпреки че не искаше да дава на Зоя Николаевна удоволствието да я види разтревожена.
— Финансова. Много голяма. Той е натрупал огромни дългове. Загубил е всичко. И сега… сега може да загуби и свободата си.
Юлиана се вгледа в Зоя Николаевна. Това беше капан. Тя го знаеше. Но любопитството ѝ беше по-силно от предпазливостта.
— И какво искаш от мен? — попита тя, гласът ѝ едва доловим.
— Искам да помогнеш на Алексей, — каза Зоя Николаевна, а очите ѝ проблеснаха. — Ти можеш. Сега имаш средствата. Имаш властта. Върни се при него, Юлиана. Спаси го. И аз ще те приема като своя дъщеря. Ще забравим всичко лошо. Ще бъдем едно семейство.
Юлиана се отдръпна рязко. Това беше върхът на наглостта. Да се върне при мъжа, който я бе предал, при майката, която я бе унижила? Сега, когато тя имаше пари и власт?
— Никога, — каза Юлиана, гласът ѝ беше тих, но изпълнен с решителност. — Никога няма да се върна при него. И никога няма да ти простя.
Тя стана от масата.
— Това е всичко, което имахме да си кажем.
Зоя Николаевна я сграбчи за ръката.
— Чакай! Не разбираш! Ако не му помогнеш, той ще отиде в затвора! Аз… аз не мога да го понеса! Той е единственият ми син!
Юлиана се отскубна.
— Това е негов проблем. Не мой.
Тя се обърна и тръгна към изхода, оставяйки Зоя Николаевна сама, с лице, изкривено от гняв и отчаяние.
Глава Втора: Ехото на миналото и новите предизвикателства
Юлиана излезе от кафенето, сърцето ѝ биеше бясно. Въпреки че се опита да остане невъзмутима, думите на Зоя Николаевна я бяха разтърсили. Не заради Алексей, а заради наглостта, с която бившата ѝ свекърва се опитваше да я манипулира. „Сега си богата, ще те приема обратно!“ – тези думи отекваха в съзнанието ѝ, напомняйки ѝ за бездната, която ги делеше. Разбира се, че Зоя Николаевна не се беше променила. Тя просто беше видяла нова възможност да извлече полза.
Докато вървеше към колата си, Юлиана усети студена тръпка. Какво, ако Алексей наистина беше в беда? Не че ѝ пукаше за него, но идеята за затвор… това беше сериозно. Дали Зоя Николаевна не преувеличаваше? Или може би това беше поредният ѝ опит да я въвлече обратно в мрежите си? Тя реши да не мисли за това. Миналото беше минало. Сега имаше Сергей. И той се нуждаеше от нея повече от всякога.
Пристигайки вкъщи, тя завари Сергей в хола, облегнат на възглавниците в количката си, с поглед, вперен в прозореца. Лицето му беше бледо, но очите му светеха, когато я видя.
— Върна ли се? — гласът му беше слаб, но изпълнен с обич.
— Да, скъпи. Извинявай, че се забавих. Имах… неочаквана среща.
Тя не искаше да го товари с проблемите си. Той имаше достатъчно свои.
— Всичко наред ли е? — попита той, усещайки напрежението в гласа ѝ.
— Да, всичко е наред. Просто… стара история. Няма значение.
Тя се наведе и го целуна по челото.
— Хайде да излезем. Времето е прекрасно.
Докато я буташе по алеите на близкия парк, Юлиана се чувстваше по-спокойна. Слънцето галеше лицата им, а лекият вятър разрошваше косата ѝ. Сергей се усмихваше, наслаждавайки се на свежия въздух. За момент тя забрави за Зоя Николаевна, за Алексей, за всички проблеми. Имаше само тях двамата.
Но спокойствието беше краткотрайно. Вечерта, докато преглеждаше финансовите отчети на компанията, Юлиана откри нещо обезпокоително. Голяма сума пари беше преведена на сметка на неизвестна фирма, само няколко дни преди инцидента със Сергей. Сумата беше значителна, а транзакцията не беше отразена в нито един от официалните документи.
Сърцето ѝ заби лудо. Това не беше просто грешка. Това беше нещо много по-сериозно. Дали Сергей знаеше за това? Или някой се възползваше от състоянието му?
На следващата сутрин Юлиана се срещна със заместника на Сергей, мъж на име Красимир. Той беше лоялен служител, работил с Сергей от години. Винаги изглеждаше спокоен и уравновесен, но сега Юлиана забеляза леко притеснение в очите му.
— Красимире, трябва да поговорим за едни преводи, — започна тя, подавайки му разпечатката. — Тази сума… не я намирам никъде в отчетите.
Красимир взе листа, погледът му се плъзна по цифрите. Лицето му пребледня.
— Аз… аз не знам за това, Юлиана. Това е… странно.
— Странно? Това е огромен превод. На фирма, за която никога не съм чувала.
— Може би… може би Сергей е имал някаква лична сделка? — предположи Красимир, но гласът му звучеше несигурно.
— Лична сделка, която не е отразена в счетоводството на компанията? И то точно преди инцидента? — Юлиана го погледна в очите. — Красимире, знаеш ли нещо, което не ми казваш?
Красимир въздъхна тежко.
— Юлиана, Сергей… той имаше някои проблеми. Преди инцидента. Не искаше да те тревожи.
— Какви проблеми? — настоя Юлиана.
— Дългове. Големи дългове. От хазарт.
Светът на Юлиана се срина. Хазарт? Сергей? Мъжът, когото тя смяташе за безупречен, за нейна опора, за неин спасител?
— Не е възможно, — прошепна тя. — Сергей никога…
— Знам, че е трудно да се повярва, — каза Красимир, гласът му беше изпълнен със съчувствие. — Той беше много потаен за това. Опитваше се да се справи сам. Но нещата излязоха извън контрол. Тази фирма… мисля, че е свързана с хората, на които дължеше.
Юлиана се почувства замаяна. Не само че Сергей беше ранен, но сега се оказваше, че е криел огромни дългове и е играел хазарт. Това беше предателство. Или поне така се чувстваше.
— Защо не ми каза по-рано? — попита тя, гласът ѝ трепереше.
— Сергей ме помоли да пазя тайна. Той… той се срамуваше. Искаше да се справи, преди да разбереш. А след инцидента… нямах сърце да те товаря с това.
Юлиана кимна бавно. Разбираше. Но болката от лъжата беше силна. Как можеше да е толкова сляпа?
— Трябва да разбера всиade. Трябва да знам всичко. И кой е замесен в това.
Красимир кимна.
— Ще ти помогна, Юлиана. Ще ти дам всички документи, които имам. Но трябва да бъдеш много внимателна. Тези хора… те не се шегуват.
Напрежението в стаята се сгъсти. Юлиана знаеше, че предстои битка. Битка не само за компанията на Сергей, но и за истината. И за тяхното бъдеще.
Глава Трета: Разкрития и нови съюзници
След разговора с Красимир, Юлиана се почувства като под вода. Всичко, в което вярваше, се разпадаше. Сергей, нейният рицар в блестящи доспехи, се оказа човек с тайни, обременени от тъмни зависимости. Хазарт. Тази дума отекваше в съзнанието ѝ като проклятие. Какво друго не знаеше за него? Дали любовта им беше изградена върху лъжи?
Тя прекара следващите дни, ровейки се в документите, които Красимир ѝ даде. Те бяха хаотични, но разкриваха мрежа от дългове, заеми от съмнителни източници и преводи към офшорни сметки. Името на фирмата, на която беше преведена голямата сума, беше „Мраморни хоризонти“. Звучеше безобидно, но зад него се криеше нещо зловещо.
Красимир се оказа неоценим съюзник. Той ѝ разказа за предишни опити на Сергей да се измъкне от дълговете, за неговите отчаяни ходове, които само задълбочаваха проблема. Обясни ѝ, че Сергей е бил притискан от хора, които не се колебаят да използват насилие, за да си върнат парите.
— Сергей се страхуваше, Юлиана, — каза Красимир един следобед, докато преглеждаха още документи. — Те го заплашваха. Заплашваха и теб. Затова не ти каза нищо. Искаше да те предпази.
Думите на Красимир разколебаха гнева на Юлиана. Може би Сергей не я беше предал, а я беше защитавал. Но все пак, защо не ѝ се беше доверил? Защо не беше споделил тежестта?
— Кои са тези хора, Красимире? — попита тя, гласът ѝ беше тих.
— Не знам имената им. Сергей ги наричаше „колекторите“. Те са част от по-голяма организация, която се занимава с… нелегални дейности. Хазарт, лихварство, изнудване.
Юлиана почувства как студена вълна я обзема. Сергей беше попаднал в лапите на престъпници. А инцидентът му… дали не беше свързан с това?
— Мислиш ли, че… че инцидентът не е бил случаен? — попита тя, едва успявайки да изрече думите.
Красимир я погледна сериозно.
— Не мога да кажа със сигурност. Но Сергей беше много разтревожен през последните седмици преди това. Имаше много телефонни разговори, които водеше тайно. И беше… уплашен.
Юлиана реши да действа. Не можеше да остави Сергей сам в тази битка, дори и да беше в безсъзнание. Тя трябваше да разкрие истината и да го защити.
Първата ѝ стъпка беше да се свърже с адвокат. Не обикновен, а специалист по корпоративно право и престъпления. Красимир ѝ препоръча един – мъж на име Борис, известен със своята безкомпромисност и остър ум.
Борис беше висок, с проницателни сини очи и спокойна аура. Той изслуша Юлиана внимателно, без да я прекъсва, докато тя му разказваше за дълговете на Сергей, за фирмата „Мраморни хоризонти“ и за подозренията си относно инцидента.
— Ситуацията е сериозна, госпожице, — каза Борис, когато тя приключи. — Тези „колектори“ не са хора, с които да се шегувате. Но ако има доказателства за връзка между тях и инцидента, можем да действаме.
— Има ли начин да разберем кой стои зад „Мраморни хоризонти“? — попита Юлиана.
Борис кимна.
— Ще започнем с разследване на фирмата. Ще проверим всички връзки, собственици, транзакции. Ще ни трябва време, но ще стигнем до дъното.
Докато Борис започваше своето разследване, Юлиана трябваше да се справя и с компанията на Сергей. Бизнесът беше голям, с много служители и проекти. Тя се срещна с ръководителите на отдели, увери ги, че всичко е под контрол, и започна да вниква в детайлите на всеки проект. Откри, че освен дълговете от хазарт, имаше и някои съмнителни договори, сключени от Сергей през последните месеци. Договори, които изглеждаха неизгодни за компанията.
Един ден, докато преглеждаше старите кореспонденции на Сергей, Юлиана попадна на имейл от непозната жена. Имейлът беше кратък, но съдържаше фрази като „Надявам се да не си забравил обещанието си“ и „Нашият малък таен свят“. Сърцето на Юлиана се сви. Това не беше свързано с бизнеса. Това беше лично.
Дали Сергей е имал друга жена? Тази мисъл я прониза като нож. След всичко, през което бяха минали, след всичките ѝ усилия да го подкрепи, той може би я е предавал по още един начин.
Тя реши да не казва нищо на Сергей, поне засега. Той беше твърде слаб, за да понесе още стрес. Но тя не можеше да пренебрегне това. Трябваше да разбере истината.
Напрежението в живота на Юлиана нарастваше. От една страна, тя се бореше с финансови проблеми и престъпни елементи, които преследваха Сергей. От друга, трябваше да се справя с бившата си свекърва, която не спираше да я тормози. А сега и подозренията за изневяра. Светът ѝ се превръщаше в лабиринт от тайни и предателства.
Един следобед, докато Юлиана беше в офиса, получи неочаквано посещение. На вратата стоеше елегантна жена на около петдесет години, с изискан вид и студени очи.
— Добър ден, госпожице, — каза жената, гласът ѝ беше твърд. — Аз съм Ева, сестрата на Сергей.
Юлиана беше изненадана. Сергей никога не беше споменавал, че има сестра.
— Заповядайте, — каза Юлиана, опитвайки се да скрие изненадата си.
Ева влезе в кабинета и седна на стола срещу бюрото на Юлиана, без да бъде поканена.
— Чух за Сергей. Много съжалявам, — каза Ева, но в гласа ѝ нямаше и следа от съчувствие. — Дойдох да видя как вървят нещата с компанията.
— Всичко е под контрол, — отговори Юлиана, усещайки враждебността в тона на Ева.
— Наистина ли? Защото чух слухове за финансови проблеми. И за… съмнителни сделки.
Юлиана я погледна право в очите.
— Откъде чухте тези слухове?
Ева се усмихна студено.
— Имам си източници. Сергей винаги е бил безразсъден. Но сега, когато е в това състояние… някой трябва да се погрижи за неговите интереси.
— Аз се грижа за интересите му, — отвърна Юлиана.
— Вие сте негова съпруга. Но аз съм негова кръвна роднина. И имам право на дял от наследството му, ако… нещо се случи.
Думите на Ева бяха като шамар. Тя вече мислеше за наследство? Докато Сергей се бореше за живота си?
— Сергей е жив. И ще се възстанови, — каза Юлиана, гласът ѝ беше твърд.
Ева се изсмя.
— Надявам се. Но ако не… аз съм тук, за да защитя правата си. И правата на нашия брат, Мартин.
Юлиана беше шокирана. Сергей имаше двама братя и сестри, за които никога не беше споменавал. Колко тайни криеше този мъж?
Глава Четвърта: Семейни тайни и мрежа от лъжи
Посещението на Ева разтърси Юлиана до основи. Не само че Сергей криеше хазартни дългове и съмнителни сделки, но и имаше семейство, за което тя не знаеше нищо. Ева и Мартин – кои бяха те? Защо Сергей никога не ги беше споменавал? И каква беше тяхната роля в живота му и в този на компанията?
Юлиана реши да се изправи срещу Сергей. Не можеше повече да живее в неведение. Но как да го направи, когато той беше толкова слаб?
Един следобед, докато му помагаше да се храни, тя събра смелост.
— Сергей, трябва да поговорим, — започна тя, гласът ѝ беше тих.
Той я погледна с уморени очи.
— За какво, скъпа?
— За твоето семейство. За Ева и Мартин. Защо никога не си ми казвал за тях?
Лицето на Сергей пребледня. Той се опита да отклони поглед, но Юлиана го хвана за ръката.
— Моля те, Сергей. Трябва да знам.
Той въздъхна тежко.
— Те… те са сложна история, Юлиана. Не исках да те товаря с това.
— Аз съм твоя съпруга. Имам право да знам.
Сергей затвори очи.
— Ева е по-голямата ми сестра. Тя винаги е била амбициозна, студена. Винаги е искала да контролира всичко. Мартин е по-малкият ми брат. Той е… по-слаб. Лесно се поддава на влияние.
— И какво е тяхното отношение към теб? — попита Юлиана.
— Те никога не са одобрявали моя бизнес. Искаха да се занимавам с техните семейни дела. Баща ни имаше голяма финансова империя. Те искаха да поема контрола. Но аз исках да изградя нещо свое.
— И затова си се отчуждил от тях?
— Отчасти. Но имаше и други причини. Семейни тайни. Неща, които не мога да ти кажа.
Юлиана почувства болка в сърцето си. Още тайни. Колко дълбока беше пропастта между тях?
— А хазартните дългове? И фирмата „Мраморни хоризонти“? — попита тя, гласът ѝ беше твърд.
Сергей отвори очи и я погледна с ужас.
— Ти… ти знаеш?
— Да, знам. Красимир ми каза. Защо не ми каза, Сергей? Защо ме излъга?
Сълзи се появиха в очите на Сергей.
— Срамувах се, Юлиана. Толкова много се срамувах. Попаднах в капан. Мислех, че мога да се справя сам. Но те… те ме притискаха. Заплашваха теб. Заплашваха да съсипят компанията.
— Кои са те? — попита Юлиана.
— Хора от подземния свят. Собствениците на „Мраморни хоризонти“. Те са безмилостни.
— И инцидентът? Той случаен ли беше?
Сергей поклати глава.
— Не знам, Юлиана. Не помня нищо от момента на падането. Но през последните дни преди това… те ме притискаха да подпиша още един договор. За прехвърляне на част от акциите на компанията. Отказах. И тогава…
Гласът му заглъхна. Юлиана го прегърна силно. Болката от лъжите беше все още там, но съчувствието към неговата безпомощност беше по-силно.
— Ще се справим, Сергей, — прошепна тя. — Заедно.
Междувременно Борис, адвокатът, напредваше с разследването си. Той откри, че „Мраморни хоризонти“ е регистрирана на името на подставено лице, но истинският собственик е скрит зад сложна мрежа от офшорни компании. Въпреки това, Борис успя да проследи някои връзки до влиятелен бизнесмен на име Димитър.
Димитър беше известен с връзките си с подземния свят и с безскрупулните си методи. Той беше човек, от когото всички се страхуваха.
— Димитър е опасен човек, Юлиана, — предупреди Борис. — Той не играе по правилата.
— Трябва да го спрем, — каза Юлиана решително. — Не можем да позволим да съсипе Сергей и компанията.
В същото време, Зоя Николаевна не се беше отказала. Тя започна да звъни на Юлиана отново и отново, изпращайки съобщения, в които се молеше за помощ за Алексей. Юлиана игнорираше всичките ѝ опити за контакт.
Един ден, докато Юлиана беше в офиса, Зоя Николаевна се появи лично. Тя влезе без покана, лицето ѝ беше изкривено от гняв.
— Как можеш да си толкова безсърдечна, Юлиана? — извика тя. — Синът ми е в опасност! А ти се преструваш, че не ти пука!
— Това не е мой проблем, Зоя Николаевна, — отвърна Юлиана спокойно. — Ти сама го каза. Аз имам свой живот.
— Но ти си богата! Можеш да му помогнеш! — настоя Зоя Николаевна. — Или може би… може би не си толкова богата, колкото изглеждаш? Може би Сергей е на ръба на фалита?
Юлиана стисна зъби. Тази жена беше отвратителна.
— Това не те засяга, — каза тя. — Моля те, напусни офиса ми.
Зоя Николаевна се приближи до бюрото ѝ, очите ѝ пламтяха.
— Ще съжаляваш, Юлиана. Ще съжаляваш, че не помогна на Алексей. Аз ще се погрижа за това.
С тези думи тя се обърна и излезе, оставяйки Юлиана с усещане за студ, което се прокрадваше в нея. Заплахата беше ясна. Зоя Николаевна нямаше да се спре пред нищо.
Глава Пета: Мрежата се затяга
Заплахата на Зоя Николаевна не беше просто празни думи. Няколко дни по-късно, компанията на Сергей получи неочаквана ревизия от данъчните власти. Документите бяха претърсвани с часове, а служителите бяха разпитвани. Юлиана знаеше, че това е дело на Зоя Николаевна, която вероятно е използвала връзките си, за да създаде проблеми.
Въпреки че ревизията не откри нищо сериозно, тя създаде напрежение и забави работата. Юлиана трябваше да вложи двойно повече усилия, за да поддържа нормалния ритъм на компанията.
Междувременно, Борис откри още шокиращи факти за Димитър и „Мраморни хоризонти“. Оказа се, че Димитър не само се занимава с хазарт и лихварство, но и е замесен в пране на пари и изнудване на влиятелни бизнесмени. Той използваше „Мраморни хоризонти“ като параван за своите незаконни дейности.
— Имаме доказателства, че Димитър е притискал Сергей да прехвърли акции от компанията си, — каза Борис на Юлиана по време на една от срещите им. — Сделката, която Сергей е отказал да подпише, е била за контролен пакет акции. Ако беше подписал, компанията щеше да стане негова.
Юлиана почувства как кръвта замръзва във вените ѝ. Значи инцидентът наистина не е бил случаен. Димитър е бил замесен.
— Трябва да го докажем, — каза тя, гласът ѝ беше твърд. — Трябва да го изправим пред правосъдието.
Борис кимна.
— Ще бъде трудно. Димитър има силни връзки. Но ще се опитаме.
Докато Юлиана се бореше с външни врагове, вътрешното напрежение в семейството ѝ нарастваше. Ева, сестрата на Сергей, започна да посещава офиса редовно, задавайки въпроси за финансовото състояние на компанията и настоявайки за достъп до всички документи. Тя дори се опита да се срещне със Сергей в болницата, но Юлиана успя да я спре.
— Нямаш право да го притесняваш, — каза Юлиана на Ева. — Той се нуждае от спокойствие.
— Аз съм негова сестра! Имам право да знам какво става! — извика Ева. — Или може би криеш нещо?
— Аз не крия нищо, — отвърна Юлиана. — Просто защитавам съпруга си.
Ева се усмихна злобно.
— Ще видим докога.
Един ден, докато Юлиана беше в болницата при Сергей, той се събуди. Очите му бяха мътни, но той я позна.
— Юлиана… — прошепна той.
— Тук съм, скъпи, — каза тя, хващайки ръката му.
— Дълговете… Димитър… — промълви той, а гласът му беше едва доловим.
— Знам, Сергей. Знам всичко. Ще се справим.
Той я погледна с благодарност, а след това отново изпадна в сън. Думите му бяха потвърждение. Димитър беше замесен.
Юлиана се върна в офиса, изпълнена с нова решимост. Трябваше да действа бързо.
Тя се обади на Борис и му разказа за думите на Сергей.
— Това е важно доказателство, — каза Борис. — Но ни трябва нещо повече. Нещо, което да свърже Димитър директно с инцидента.
Юлиана започна да преглежда всички записи от камерите за наблюдение на строителния обект. Отне ѝ дни, но най-накрая откри нещо. На записа се виждаше мъж, който се промъква към скелето точно преди инцидента. Лицето му беше скрито, но тя забеляза нещо характерно – татуировка на ръката му.
Тя показа записа на Борис.
— Това е човек на Димитър, — каза Борис. — Разпознах татуировката. Това е емблемата на една от неговите групировки.
Доказателството беше налице. Димитър беше поръчал инцидента.
Но докато Юлиана се бореше с тези опасни врагове, тя не можеше да забрави имейла от непознатата жена. „Нашият малък таен свят“. Тази фраза я преследваше. Тя реши да разследва и това.
С помощта на Красимир, който имаше достъп до старите файлове на Сергей, Юлиана успя да проследи имейла до жена на име Елена. Елена беше бивша колежка на Сергей, с която той е работил преди години.
Юлиана намери адреса на Елена и реши да я посети. Сърцето ѝ биеше като лудо, докато вървеше към вратата. Какво щеше да открие? Истината беше болезнена, но тя трябваше да я знае.
Елена отвори вратата. Тя беше красива жена, с тъмни очи и дълга кестенява коса. Изглеждаше изненадана да види Юлиана.
— Здравейте, — каза Юлиана, опитвайки се да запази спокойствие. — Аз съм Юлиана. Съпругата на Сергей.
Лицето на Елена пребледня.
— Аз… аз не знам за какво говорите.
— Мисля, че знаеш, — отвърна Юлиана. — Имам въпроси за теб и Сергей. За „вашия малък таен свят“.
Напрежението в коридора се сгъсти. Елена се опита да затвори вратата, но Юлиана я спря.
— Трябва да поговорим. Сега.
Глава Шеста: Разкрита изневяра и неочаквана връзка
Елена отстъпи назад, лицето ѝ беше пепеляво. Тя знаеше, че Юлиана е дошла да търси отговори, които ще разтърсят света ѝ. Въздухът в малкия апартамент на Елена беше тежък от неловко мълчание.
— Моля, влезте, — каза Елена накрая, гласът ѝ едва доловим.
Юлиана влезе и седна на ръба на дивана, докато Елена остана права, с ръце, скръстени пред гърдите.
— Искам да знам всичко, — започна Юлиана, погледът ѝ беше вперен в Елена. — Откога? Какво се случи?
Елена въздъхна дълбоко.
— От години. Преди да се появиш ти. Ние… ние имахме връзка. Сергей беше нещастен в брака си. Аз… аз го обичах.
Юлиана почувства как сърцето ѝ се свива. Нещастен в брака си? Но той никога не беше споменавал, че е бил женен преди нея. Още една лъжа.
— Той беше женен? — попита Юлиана, гласът ѝ беше едва доловим.
Елена кимна.
— Да. За жена на име Мария. Тя беше… много болна. Имаха труден брак.
Юлиана беше объркана. Сергей никога не беше споменавал Мария. Или болест.
— Имате ли деца? — попита Юлиана, внезапно осъзнавайки възможността.
Елена се поколеба.
— Да. Имаме син. На име Даниел. Той е на седем години.
Светът на Юлиана се преобърна. Син. Сергей имаше син, за когото тя не знаеше. Това беше най-голямото предателство от всички. Не само изневяра, но и скрито дете.
— Защо не ми каза? — прошепна Юлиана, сълзи се появиха в очите ѝ. — Защо криеше всичко това?
Елена се приближи и седна до нея.
— Сергей не искаше да те нарани. Той те обичаше, Юлиана. Но Даниел… той е негов син. И Сергей винаги се е грижил за него.
— Грижел се? Като е криел съществуването му от мен? — Юлиана стана рязко. — Това е непростимо!
— Моля те, Юлиана, — каза Елена. — Не го съди толкова строго. Той беше разкъсван. Искаше да има нормално семейство с теб. Но не можеше да изостави сина си.
Юлиана се почувства като предадена. Всичко, в което вярваше, се разпадна. Сергей, мъжът, когото обичаше, беше измамник.
— Трябва да видя Даниел, — каза Юлиана, гласът ѝ беше твърд.
Елена се поколеба.
— Той не знае, че Сергей е негов баща. Мисли, че е негов чичо. Сергей не искаше да го обърква.
— Аз ще му кажа, — каза Юлиана. — Той има право да знае истината.
Елена се страхуваше, но видя решимостта в очите на Юлиана. Тя кимна бавно.
— Добре. Но бъди внимателна. Той е чувствително дете.
Юлиана се срещна с Даниел. Той беше сладко момче, с очи, които напомняха на Сергей. Сърцето ѝ се сви. Той беше невинен в лъжите на баща си.
Тя реши да не му казва веднага цялата истина. Вместо това, тя започна да го посещава редовно, опознавайки го. Даниел беше умно и любопитно дете, което обичаше да рисува и да играе с колички. Юлиана усети неочаквана връзка с него.
Междувременно, Борис продължаваше да събира доказателства срещу Димитър. Той откри, че Димитър е използвал мрежа от подставени лица и офшорни компании, за да прикрие участието си в престъпни схеми. Но най-важното откритие беше, че Димитър е имал лична вражда със Сергей.
— Оказва се, че Сергей е отказал да участва в една от схемите за пране на пари на Димитър преди години, — каза Борис на Юлиана. — Това е накарало Димитър да го намрази. И сега, той вижда възможност да си отмъсти.
Юлиана почувства студена тръпка. Значи инцидентът не беше само заради дълговете, а и заради лична вендета.
В същото време, Зоя Николаевна продължаваше да създава проблеми. Тя подаде сигнал до полицията, обвинявайки Юлиана в злоупотреба с власт в компанията на Сергей. Разбира се, обвиненията бяха безпочвени, но те създадоха още повече стрес за Юлиана.
Ева, сестрата на Сергей, също не седеше мирно. Тя започна да разпространява слухове сред служителите на компанията, че Юлиана е некомпетентна и че ще съсипе бизнеса. Това създаде напрежение сред екипа и някои от служителите започнаха да се съмняват в Юлиана.
Юлиана се чувстваше като обградена от врагове. От една страна, Димитър и неговите хора, които искаха да унищожат Сергей и компанията му. От друга, Зоя Николаевна и Ева, които се опитваха да я дискредитират и да поемат контрола. А в центъра на всичко това беше Сергей, който лежеше безпомощен в болницата, и Даниел, невинното дете, което беше част от неговите тайни.
Тя знаеше, че трябва да е силна. За Сергей, за Даниел, за компанията. И за себе си.
Глава Седма: Сблъсък с миналото и бъдещето
Юлиана се изправи пред огледалото. Очите ѝ бяха уморени, но в тях гореше огън. Тя беше преминала през толкова много – унижение, предателство, лъжи. Но сега, когато знаеше истината, тя беше по-силна от всякога. Трябваше да защити Сергей, Даниел и всичко, което беше изградила.
Първата ѝ задача беше да се справи с Ева. Юлиана свика спешна среща с всички ръководители на отдели в компанията. Ева също присъстваше, с високо вдигната глава и надменен поглед.
— Знам, че има слухове, — започна Юлиана, гласът ѝ беше ясен и уверен. — Знам, че някои от вас се съмняват в мен. Но искам да ви уверя, че компанията е в сигурни ръце. Работя усилено, за да стабилизирам финансовото ни състояние и да разкрия истината за инцидента със Сергей.
Ева се изсмя.
— И как ще го направиш, госпожице? Като криеш истината за дълговете на брат ми?
Юлиана я погледна право в очите.
— Не крия нищо. Напротив, аз съм тази, която разкрива истината. Сергей имаше проблеми, да. Но той беше жертва на изнудване. А инцидентът му не беше случаен.
Всички в стаята бяха шокирани. Ева пребледня.
— Какво говориш? — прошепна тя.
— Говоря за Димитър и „Мраморни хоризонти“, — отвърна Юлиана. — Говоря за това, че те са се опитали да откраднат компанията на Сергей. И че са замесени в инцидента му.
Тя показа на екрана записа от камерите за наблюдение, на който се виждаше мъжът с татуировката.
— Това е доказателство, — каза Юлиана. — И имаме още. Адвокатът ми, Борис, работи по случая. Ще изправим тези хора пред правосъдието.
Служителите бяха впечатлени. Ева беше победена. Тя не можеше да каже нищо. Юлиана беше спечелила тяхното доверие.
След срещата, Юлиана се обади на Борис.
— Време е да действаме, — каза тя. — Имаме достатъчно доказателства.
Борис се съгласи. Те подадоха официална жалба до прокуратурата, представяйки всички събрани доказателства срещу Димитър и „Мраморни хоризонти“.
Междувременно, Юлиана продължаваше да посещава Даниел. Тя му четеше приказки, играеше с него и го водеше на разходки. Постепенно, Даниел започна да я приема като част от живота си. Един ден, докато рисуваха, Даниел я попита:
— Ти си като мама, нали?
Юлиана се усмихна.
— Аз съм твоя приятелка, Даниел. И винаги ще бъда до теб.
Тя знаеше, че един ден ще трябва да му каже истината за Сергей. Но засега, тя искаше да изгради връзка с него, основана на доверие и обич.
Един следобед, докато Юлиана беше в болницата, лекарите ѝ съобщиха добра новина. Състоянието на Сергей се подобряваше. Той започваше да реагира на стимули и имаше надежда, че ще се възстанови.
Юлиана беше изпълнена с радост. Това беше лъч светлина в мрака.
Но радостта ѝ беше краткотрайна. Когато се върна в офиса, я чакаше неприятна изненада. Зоя Николаевна беше там, заедно с Алексей.
— Юлиана, трябва да поговорим, — каза Зоя Николаевна, гласът ѝ беше студен. — Алексей е в голяма беда. И ти си единствената, която може да му помогне.
Алексей изглеждаше изтощен, с тъмни кръгове под очите. Той беше сянка на мъжа, когото Юлиана познаваше.
— Аз вече ти казах, Зоя Николаевна, — отвърна Юлиана. — Аз няма да му помогна.
— Но той е твой бивш съпруг! — извика Зоя Николаевна. — Ти му дължиш!
— Не му дължа нищо, — каза Юлиана. — Той ме предаде. Ти ме унижи. Аз съм свободна от вас.
Алексей се приближи до нея.
— Моля те, Юлиана, — прошепна той. — Аз съм в беда. Ако не ми помогнеш, ще отида в затвора.
Юлиана го погледна. За миг, тя видя в очите му отчаяние. Но след това си спомни всичките му лъжи, всичките му предателства. И гневът ѝ надделя.
— Ти си направи леглото, Алексей, — каза тя. — Сега трябва да спиш в него.
Тя се обърна и тръгна към кабинета си, оставяйки ги сами.
Зоя Николаевна изкрещя след нея:
— Ще съжаляваш за това, Юлиана! Ще съжаляваш горчиво!
Юлиана влезе в кабинета си и затвори вратата. Сърцето ѝ биеше лудо. Тя знаеше, че битката не е приключила. Зоя Николаевна нямаше да се откаже. Но Юлиана също нямаше. Тя беше готова да се бори. За своето бъдеще. И за бъдещето на Сергей и Даниел.
Глава Осма: Неочаквани събития и скрити мотиви
След като Юлиана отказа да помогне на Алексей, Зоя Николаевна се превърна в още по-опасен враг. Тя започна да разпространява клевети за Юлиана в бизнес средите, опитвайки се да подкопае репутацията ѝ и да навреди на компанията на Сергей. Слуховете се разпространяваха бързо – за некомпетентност, за злоупотреби, дори за връзка между Юлиана и Красимир.
Юлиана се бореше с всички сили. Тя се срещаше с партньори, опровергаваше слуховете, представяше доказателства за стабилността на компанията. Красимир беше до нея, подкрепяйки я във всяка стъпка. Тяхната професионална връзка се задълбочаваше в доверие и взаимно уважение.
Междувременно, разследването срещу Димитър напредваше. Прокуратурата събра достатъчно доказателства и го арестува. Но Димитър не беше сам. Той имаше влиятелни съюзници и мрежа от хора, които бяха готови да го защитят.
Делото срещу Димитър беше дълго и сложно. Юлиана трябваше да свидетелства, разказвайки за дълговете на Сергей, за изнудването и за инцидента. Тя беше подложена на кръстосан разпит от адвокатите на Димитър, които се опитваха да я дискредитират и да я представят като лъжкиня. Но Юлиана остана твърда, отговаряйки на всеки въпрос с хладнокръвие и увереност.
По време на процеса, Ева, сестрата на Сергей, се появи в съда. Тя се опита да свидетелства срещу Юлиана, твърдейки, че Юлиана е манипулирала Сергей и е присвоила средства от компанията. Но Борис, адвокатът на Юлиана, успя да обори нейните твърдения, представяйки доказателства за лоялността на Юлиана и за нейните усилия да спаси компанията.
В крайна сметка, Димитър беше осъден. Присъдата беше тежка, но Юлиана знаеше, че това е само началото. Неговите съюзници все още бяха на свобода и можеха да търсят отмъщение.
След процеса, Юлиана се върна в болницата при Сергей. Той беше започнал да се възстановява, да говори и да прави малки движения. Тя му разказа за процеса, за присъдата на Димитър и за всички трудности, през които беше преминала.
Сергей я погледна с благодарност.
— Ти си моят ангел, Юлиана, — прошепна той. — Спаси ме.
Юлиана се усмихна.
— Ние се спасихме взаимно.
Тя му разказа и за Даниел. За сина му. Сергей беше шокиран.
— Син? Аз имам син? — прошепна той.
Юлиана кимна.
— Да. Елена е негова майка. Тя е бивша твоя колежка.
Сергей затвори очи.
— Не мога да повярвам. Аз… аз не знаех.
— Знаеше, Сергей, — каза Юлиана. — Елена ми каза. Ти си крил съществуването му от мен.
Сергей отново отвори очи, изпълнени с болка.
— Аз… аз се срамувах, Юлиана. Исках да започна на чисто с теб. Не исках да те товаря с моето минало.
— Но това е част от теб, Сергей, — каза Юлиана. — И аз имам право да знам.
Той я погледна с разкаяние.
— Моля те, прости ми, Юлиана. Аз те обичам.
Юлиана се поколеба. Прошката беше трудна. Но тя виждаше искреността в очите му. И знаеше, че той е преминал през много.
— Ще ти простя, Сергей, — каза тя. — Но трябва да си честен с мен отсега нататък. Без тайни.
Той кимна.
— Обещавам.
Юлиана му разказа и за Зоя Николаевна и Алексей. За техните опити да я манипулират и да я въвлекат в техните проблеми. Сергей беше разгневен.
— Те нямат право да те притесняват, — каза той. — Аз ще се погрижа за това.
Въпреки че Сергей започваше да се възстановява, пътят пред него беше дълъг. Той се нуждаеше от физиотерапия и много грижи. Юлиана беше до него, подкрепяйки го във всяка стъпка.
Междувременно, Зоя Николаевна и Алексей не се бяха отказали. Те започнаха да търсят други начини да измъкнат пари от Юлиана. Алексей, отчаян от финансовите си проблеми, се свърза с Ева, сестрата на Сергей. Той ѝ предложи сделка – да ѝ помогне да поеме контрола над компанията на Сергей, ако тя му помогне да се измъкне от дълговете си.
Ева, винаги амбициозна, видя в това възможност. Тя се съгласи. Така се създаде нов съюз, изпълнен с предателство и скрити мотиви, който щеше да изправи Юлиана пред още по-големи предизвикателства.
Глава Девета: Коварни планове и скрити съюзи
Съюзът между Зоя Николаевна, Алексей и Ева беше като отровна змия, която се промъкваше бавно към живота на Юлиана. Всеки от тях имаше своите мотиви: Зоя Николаевна искаше да спаси сина си от затвора и да си отмъсти на Юлиана; Алексей беше отчаян от дълговете си и търсеше всякакъв начин да се измъкне; Ева пък виждаше възможност да поеме контрола над процъфтяващата компания на брат си.
Планът им беше прост, но коварен: да дискредитират Юлиана напълно, да я представят като некомпетентна и нелоялна към Сергей, и така да я отстранят от управлението на компанията. След това Ева щеше да поеме контрола, а в замяна щеше да осигури финансова помощ на Алексей.
Първата им стъпка беше да подкупят няколко служители в компанията на Сергей, които да разпространяват дезинформация и да създават хаос. Започнаха да изчезват важни документи, да се правят грешки в отчетите, да се забавят проекти. Всичко това беше целенасочено, за да изглежда Юлиана неспособна да се справи.
Юлиана усещаше, че нещо не е наред. Напрежението в офиса нарастваше, а някои от служителите, които преди бяха лоялни, започнаха да я гледат подозрително. Тя се опита да разбере какво се случва, но всеки път удряше на камък.
Красимир, който беше до нея, също забеляза промените. Той беше лоялен и опитен, но дори той не можеше да разбере кой стои зад тези саботажи.
— Юлиана, някой се опитва да ни навреди, — каза Красимир един ден. — Това не са случайни грешки.
— Знам, Красимире, — отвърна Юлиана. — Но кой?
Тя подозираше Зоя Николаевна и Ева, но нямаше доказателства.
Междувременно, състоянието на Сергей се подобряваше. Той вече можеше да седи в количката си по-дълго и да прави упражнения. Но възстановяването му беше бавно и болезнено. Юлиана продължаваше да го посещава всеки ден, разказвайки му за Даниел и за компанията. Тя все още не му беше казала за новите проблеми, не искаше да го тревожи.
Един ден, докато Юлиана беше в болницата, Ева се появи. Тя влезе в стаята на Сергей, преди Юлиана да успее да я спре.
— Братко, как си? — каза Ева, а гласът ѝ беше фалшиво загрижен. — Чух, че Юлиана не се справя добре с компанията. Всичко е хаос.
Сергей я погледна с недоверие.
— Юлиана се справя отлично.
— Наистина ли? — Ева се усмихна злобно. — Ами слуховете за финансови проблеми? И за това, че тя присвоява пари от компанията?
Юлиана беше шокирана. Ева разпространяваше тези лъжи пред Сергей.
— Това не е вярно, Сергей, — каза Юлиана. — Тя лъже.
— Аз ли лъжа? — Ева се обърна към Юлиана. — Ами тайните, които криеш от брат ми? За детето?
Сергей я погледна с ужас.
— Какво дете?
Юлиана пребледня. Ева беше разкрила тайната.
— Сергей, моля те, — започна Юлиана. — Аз щях да ти кажа.
— Какво да ми кажеш? — гласът на Сергей беше пълен с гняв. — Какво дете, Юлиана?
Ева се усмихна триумфално.
— Брат ми има син, Сергей. С Елена. Юлиана го криеше от теб.
Сергей погледна Юлиана, очите му бяха изпълнени с болка и разочарование.
— Това вярно ли е, Юлиана? — попита той.
Юлиана кимна бавно, сълзи се появиха в очите ѝ.
— Да. Аз… аз щях да ти кажа. Но ти беше толкова слаб. Не исках да те товаря.
— Значи си ме лъгала! — извика Сергей. — Всички тези години!
— Не, Сергей, — каза Юлиана. — Аз те обичам. Исках да те предпазя.
Но той не я слушаше. Гневът му беше по-силен от всичко.
— Махни се! — извика той. — Махни се оттук!
Юлиана излезе от стаята, сълзи се стичаха по лицето ѝ. Ева я погледна с триумф. Планът ѝ беше успял. Тя беше разбила връзката между Сергей и Юлиана.
Глава Десета: Разрив и отчаяние
След сцената в болницата, Юлиана се почувства напълно опустошена. Думите на Сергей отекваха в съзнанието ѝ, пронизващи я като остриета. „Махни се оттук!“ – това беше краят на всичко. Тя беше загубила доверието му, а с него и надеждата за тяхното бъдеще.
Дните се нижеха в мъгла. Юлиана продължаваше да ходи на работа, да се грижи за компанията, но без предишния ентусиазъм. Всеки разговор с Красимир беше изпълнен с неловко мълчание. Той знаеше какво се е случило в болницата и съчувстваше на Юлиана, но не можеше да направи нищо.
Компанията продължаваше да страда от саботажите. Важни клиенти започнаха да се отказват, а проектите се забавяха. Ева използваше всяка възможност, за да подкопае авторитета на Юлиана пред служителите и партньорите. Тя дори започна да води преговори с потенциални купувачи на компанията, без знанието на Юлиана.
Юлиана се опита да говори със Сергей отново, но той отказваше да я види. Всяка нейна молба беше отхвърлена. Той беше затворен в себе си, изпълнен с гняв и разочарование.
Единствената ѝ утеха беше Даниел. Тя продължаваше да го посещава редовно, а той я посрещаше с усмивка и прегръдки. В неговите невинни очи тя намираше малко спокойствие. Елена, майката на Даниел, също беше разтревожена от ситуацията. Тя виждаше колко страда Юлиана и се опитваше да ѝ помогне, но не знаеше как.
— Сергей е много ядосан, — каза Елена на Юлиана един ден. — Той се чувства предаден.
— Знам, — отвърна Юлиана, гласът ѝ беше изпълнен с болка. — Но аз не съм искала да го нараня.
— Знам, — каза Елена. — Но той е много чувствителен. Особено сега, когато е толкова слаб.
Юлиана се почувства безпомощна. Тя беше направила всичко възможно, за да го защити, а сега той я мразеше.
Междувременно, Зоя Николаевна продължаваше да притиска Алексей. Той беше на ръба на нервен срив, преследван от кредитори и заплахи. Зоя Николаевна му обещаваше, че Ева ще му помогне, но времето изтичаше.
Един следобед, докато Юлиана беше в офиса, получи обаждане от Борис.
— Имам лоши новини, Юлиана, — каза той. — Ева се опитва да продаде компанията. Тя е намерила купувач.
Юлиана беше шокирана.
— Какво? Но тя няма право!
— Тя твърди, че Сергей я е упълномощил, — отвърна Борис. — Има някакви стари документи, които тя е извадила.
Юлиана знаеше, че това е лъжа. Сергей никога не би упълномощил Ева да продаде компанията му. Но как да го докаже?
— Трябва да я спрем, Борис, — каза Юлиана. — На всяка цена.
Борис въздъхна.
— Ще бъде трудно. Тя е подготвила всичко много добре.
Юлиана се почувства отчаяна. Тя беше загубила Сергей, а сега рискуваше да загуби и компанията му. Всичко, за което се беше борила, беше на път да се срине.
Тя реши да отиде в болницата и да се опита да говори със Сергей за последен път. Може би, ако му обяснеше ситуацията, той щеше да я послуша.
Когато пристигна в болницата, медицинската сестра я спря.
— Господин Сергей не иска да ви вижда, госпожице, — каза тя.
— Моля ви, — настоя Юлиана. — Това е спешно. Става въпрос за компанията му.
Сестрата се поколеба, а след това я пусна.
Юлиана влезе в стаята на Сергей. Той лежеше в леглото, с поглед, вперен в тавана.
— Сергей, моля те, послушай ме, — започна Юлиана. — Ева се опитва да продаде компанията. Тя лъже, че си я упълномощил.
Сергей не реагира. Той просто я гледаше с празен поглед.
— Сергей, моля те! — извика Юлиана. — Ако не направим нищо, ще загубиш всичко!
Но той остана безмълвен. Юлиана се почувства безпомощна. Тя беше загубила битката.
Докато излизаше от болницата, тя се сблъска с Ева.
— Какво правиш тук? — попита Ева, гласът ѝ беше изпълнен с триумф.
— Ти си чудовище, Ева, — каза Юлиана. — Ти унищожаваш брат си.
Ева се усмихна.
— Аз просто защитавам интересите си. И интересите на семейството си. Ти си тази, която е чудовището. Ти си тази, която е унищожила всичко.
Юлиана я погледна с презрение. Тя знаеше, че няма смисъл да спори с нея. Ева беше сляпа за собствената си злоба.
Юлиана се върна вкъщи, изпълнена с отчаяние. Тя беше загубила всичко. Но докато седеше сама в тишината, една мисъл започна да се оформя в съзнанието ѝ. Тя нямаше да се предаде. Щеше да се бори докрай. Защото имаше още нещо, за което да се бори: истината. И Даниел.
Глава Единадесета: Последни надежди и неочакван съюзник
Въпреки отчаянието, което я обземаше, Юлиана не се предаде. Тя знаеше, че трябва да намери начин да спре Ева и да спаси компанията на Сергей. Но как? Сергей беше в тежко състояние, а тя нямаше никакви правни основания да спре продажбата.
Тя се свърза с Борис, адвоката.
— Има ли някакъв начин да оспорим пълномощното, което Ева твърди, че има? — попита Юлиана.
Борис въздъхна.
— Много е трудно. Ако Сергей наистина е подписал нещо, дори и под натиск, ще бъде трудно да се докаже. Освен ако…
— Освен ако какво? — попита Юлиана, изпълнена с нова надежда.
— Освен ако не докажем, че Сергей не е бил в състояние да взема решения по време на подписването, — каза Борис. — Или че подписът е фалшив.
Юлиана се замисли. Сергей беше в болницата месеци наред. Беше ли възможно Ева да го е принудила да подпише нещо, докато е бил под въздействието на лекарства или в състояние на объркване?
Тя реши да посети лекарите на Сергей. Те ѝ потвърдиха, че през първите седмици след инцидента Сергей е бил в много тежко състояние и не е бил способен да взема адекватни решения. Това беше лъч надежда.
Междувременно, Юлиана продължаваше да се грижи за Даниел. Тя го водеше на разходки, играеше с него и му четеше приказки. Един ден, докато бяха в парка, Даниел видя Сергей на снимка в телефона на Юлиана.
— Това е чичо Сергей! — извика Даниел, усмихвайки се. — Кога ще дойде да ме види?
Юлиана се почувства като пронизана от нож. Тя все още не му беше казала истината.
— Той… той е болен, Даниел, — каза тя. — Но ще дойде, когато се оправи.
Даниел я погледна с тъга.
— Искам да го видя сега.
Юлиана го прегърна силно. Тя знаеше, че трябва да намери начин да събере Сергей и Даниел.
Един следобед, докато Юлиана беше в офиса, Красимир влезе. Лицето му беше сериозно.
— Юлиана, имам нещо, което може да ти помогне, — каза той. — Спомняш ли си, когато Сергей беше притискан от Димитър? Той ми даде един файл. Каза ми да го пазя в случай, че нещо му се случи.
Юлиана го погледна с изненада.
— Какъв файл?
— Запис, — отвърна Красимир. — Запис на разговор между Сергей и Димитър. В него Димитър го заплашва и го принуждава да подпише документите за прехвърляне на акциите.
Сърцето на Юлиана подскочи. Това беше! Това беше доказателството, което ѝ трябваше. Запис, който доказваше, че Сергей е бил принуден да подпише документите.
— Къде е записът? — попита Юлиана, гласът ѝ трепереше от вълнение.
Красимир извади флашка от джоба си.
— Ето го. Пазих го в тайна, защото Сергей ме помоли. Но сега… сега е време да го използваме.
Юлиана прегърна Красимир.
— Благодаря ти, Красимире. Ти си моят спасител.
Тя веднага се обади на Борис.
— Имам доказателство, Борис! — извика тя. — Запис, който доказва, че Сергей е бил принуден да подпише документите!
Борис беше развълнуван.
— Това променя всичко, Юлиана! Това е достатъчно, за да оспорим продажбата!
Те се срещнаха веднага. Борис преслуша записа и потвърди неговата автентичност.
— Сега можем да действаме, — каза Борис. — Ще подадем иск за спиране на продажбата и за анулиране на всички документи, подписани под натиск.
Юлиана почувства прилив на енергия. Надеждата се беше върнала. Тя нямаше да позволи на Ева да унищожи всичко, за което Сергей се беше борил.
Междувременно, Алексей беше на ръба на отчаянието. Кредиторите го притискаха, а Зоя Николаевна не спираше да го тормози. Той се чувстваше като в капан, без изход.
Един ден, докато беше сам в апартамента си, той получи обаждане от непознат номер.
— Искаш ли да се измъкнеш от проблемите си, Алексей? — каза гласът от другата страна. — Аз мога да ти помогна.
Алексей се поколеба.
— Кой си ти?
— Аз съм човек, който има общ враг с теб, — отвърна гласът. — Юлиана.
Алексей се намръщи.
— Какво искаш?
— Искам да ти предложа сделка, — каза гласът. — Помогни ми да се отърва от Юлиана, и аз ще ти помогна да се измъкнеш от дълговете си.
Алексей се замисли. Той мразеше Юлиана. Тя го беше унижила, отхвърлила го беше. А сега имаше възможност да си отмъсти.
— Какво трябва да направя? — попита той.
Гласът се усмихна.
— Ще ти кажа.
Така се създаде нов, още по-опасен съюз, който щеше да изправи Юлиана пред най-голямото предизвикателство в живота ѝ.
Глава Дванадесета: Мрачни сделки и скрити заплахи
Алексей, отчаян и ожесточен, се съгласи на сделката с непознатия. Гласът от телефона му принадлежеше на човек на име Виктор – бивш сътрудник на Димитър, който беше останал на свобода след процеса. Виктор беше амбициозен и безскрупулен, и виждаше възможност да поеме контрола над империята на Димитър, като елиминира всички, които му пречеха, включително Юлиана.
Планът на Виктор беше да използва Алексей, за да подкопае Юлиана отвътре. Алексей трябваше да събира информация за компанията, да създава проблеми и да я дискредитира пред партньорите. В замяна, Виктор обеща да изплати дълговете на Алексей и да му осигури нов живот.
Алексей, заслепен от отчаяние и желание за отмъщение, се съгласи. Той започна да шпионира Юлиана, да предава информация на Виктор и да разпространява клевети. Зоя Николаевна, без да знае за истинските мотиви на Виктор, подкрепяше сина си, вярвайки, че това е единственият начин да се спаси.
Междувременно, Юлиана и Борис подадоха иск за спиране на продажбата на компанията. Те представиха записа от разговора между Сергей и Димитър като доказателство, че Сергей е бил принуден да подпише документите. Съдът взе решение в тяхна полза и временно спря продажбата.
Ева беше бясна. Планът ѝ беше провален. Тя се опита да оспори решението на съда, но без успех.
— Това не е краят, Юлиана! — извика Ева по време на едно от съдебните заседания. — Аз ще си върна това, което ми принадлежи!
Юлиана не ѝ обърна внимание. Тя знаеше, че Ева е опасна, но сега имаше по-големи проблеми.
След като продажбата беше спряна, Юлиана се върна в болницата при Сергей. Той беше започнал да се възстановява по-бързо. Лекарите бяха оптимисти.
Тя му разказа за записа, за спирането на продажбата и за победата им в съда. Сергей беше щастлив.
— Ти си невероятна, Юлиана, — каза той, хващайки ръката ѝ. — Ти спаси всичко.
Юлиана му разказа и за Алексей и Зоя Николаевна. За техните опити да ѝ навредят. Сергей беше разгневен.
— Те нямат право да те притесняват, — каза той. — Аз ще се погрижа за това.
Въпреки победата, Юлиана усещаше, че нещо не е наред. Тя забеляза, че някои от служителите в компанията се държат странно. Някои от тях избягваха погледа ѝ, други бяха прекалено любезни. Тя заподозря, че има къртица в компанията.
Тя се довери на Красимир.
— Красимире, мисля, че някой ни шпионира, — каза тя. — Някой предава информация на враговете ни.
Красимир се замисли.
— Аз също имам такива подозрения, Юлиана. Ще проуча.
Той започна да наблюдава служителите, да проверява компютрите им, да следи комуникациите. Отне му дни, но най-накрая откри нещо. Алексей беше този, който предаваше информация.
Красимир събра доказателства – имейли, съобщения, записи на разговори. Той ги показа на Юлиана.
Юлиана беше шокирана. Алексей. Той отново я беше предал.
— Не мога да повярвам, — прошепна тя. — Той е толкова отчаян, че е готов да продаде душата си.
— Трябва да го спрем, Юлиана, — каза Красимир. — Той е опасен.
Юлиана се свърза с Борис. Те решиха да действат бързо.
Борис се свърза с полицията и представи доказателствата срещу Алексей. Полицията го арестува.
Зоя Николаевна беше съкрушена. Синът ѝ беше в затвора. Тя се опита да се свърже с Юлиана, молейки я за помощ, но Юлиана отказа да я види.
— Ти сама си виновна за това, Зоя Николаевна, — каза Юлиана по телефона. — Ти го подтикна към това.
Зоя Николаевна изкрещя от гняв.
— Ще съжаляваш, Юлиана! Ще съжаляваш за всичко!
Юлиана затвори телефона. Тя знаеше, че Зоя Николаевна няма да се откаже. Тя беше като призрак от миналото, който я преследваше.
Въпреки че Алексей беше арестуван, Юлиана знаеше, че Виктор все още е на свобода. И той беше много по-опасен от Алексей. Тя трябваше да бъде нащрек.
Един ден, докато Юлиана беше в офиса, тя получи анонимно съобщение.
„Внимавай, Юлиана. Не си сама. Има хора, които те наблюдават. И които искат да те унищожат.“
Юлиана почувства студена тръпка. Заплахата беше ясна. Виктор беше започнал своята игра.
Глава Тринадесета: Скрити връзки и неочаквани обрати
Заплахата от Виктор висеше над Юлиана като дамоклев меч. Тя знаеше, че той е безмилостен и че няма да се спре пред нищо, за да постигне целите си. Започна да се оглежда постоянно, да подозира всеки. Дори Красимир, нейният най-верен съюзник, понякога ѝ се струваше подозрителен.
Борис, адвокатът, я посъветва да наеме охрана, но Юлиана отказа. Тя не искаше да живее в страх. Искаше да се изправи срещу враговете си.
Междувременно, състоянието на Сергей продължаваше да се подобрява. Той вече можеше да се движи с патерици и да прави кратки разходки. Юлиана му разказа за Виктор и за заплахите. Сергей беше разтревожен.
— Трябва да те защитя, Юлиана, — каза той. — Не мога да позволя да ти се случи нещо.
— Аз съм силна, Сергей, — отвърна тя. — Ще се справя.
Един ден, докато Юлиана беше в офиса, тя получи неочаквано посещение. На вратата стоеше Елена, майката на Даниел. Лицето ѝ беше бледо, а очите ѝ бяха изпълнени със страх.
— Юлиана, трябва да поговорим, — каза Елена. — Става въпрос за Виктор.
Юлиана я покани да влезе.
— Какво знаеш за него? — попита Юлиана.
Елена въздъхна дълбоко.
— Виктор е бащата на Даниел.
Юлиана беше шокирана. Светът ѝ се преобърна за пореден път. Виктор? Бащата на Даниел? Но Сергей…
— Но Сергей е бащата на Даниел! — извика Юлиана.
Елена поклати глава.
— Не. Сергей е негов чичо. Той се грижеше за него, защото Виктор беше в затвора.
— В затвора? Защо? — попита Юлиана.
— Заради Димитър, — отвърна Елена. — Те работеха заедно. Но след това се скараха. И Виктор го предаде.
Юлиана беше объркана. Всичко се объркваше.
— Значи Виктор е бащата на Даниел? И той е бил в затвора? И той е работил с Димитър?
Елена кимна.
— Да. Той е опасен човек, Юлиана. И сега, когато е на свобода, той иска да си върне Даниел. И да си отмъсти на всички, които са му навредили. Включително и на теб.
Юлиана се почувства замаяна. Това беше твърде много. Сергей не беше баща на Даниел. Виктор беше. И сега Виктор искаше да ѝ отмъсти.
— Защо Сергей ми каза, че е баща на Даниел? — попита Юлиана.
— Той те обичаше, Юлиана, — каза Елена. — Искаше да има семейство с теб. Искаше да бъде баща на Даниел.
Юлиана се почувства предадена отново. Сергей я беше излъгал за всичко. За хазартните дългове, за семейството си, за Даниел. Всичко беше лъжа.
— Трябва да кажа на Сергей, — каза Юлиана.
Елена я спря.
— Недей, Юлиана. Той е твърде слаб. Това ще го съсипе.
Юлиана се поколеба. Тя знаеше, че Елена е права. Сергей не можеше да понесе още един шок.
— Но какво ще правим с Виктор? — попита Юлиана.
— Трябва да го спрем, — каза Елена. — Той е опасен. За всички нас.
Юлиана и Елена решиха да работят заедно. Те трябваше да защитят Даниел от Виктор. И да спрат Виктор, преди да е причинил повече вреда.
Междувременно, Виктор беше започнал да действа. Той изпрати свои хора да наблюдават Юлиана и Елена. Той искаше да знае всяка тяхна стъпка.
Един следобед, докато Юлиана водеше Даниел на разходка в парка, тя забеляза мъж, който ги наблюдаваше. Той беше висок, с тъмни очи и студено изражение. Юлиана усети студена тръпка. Това беше човек на Виктор.
Тя хвана Даниел за ръката и побърза да се върне у дома.
— Какво става, Юлиана? — попита Даниел.
— Нищо, скъпи, — отвърна тя. — Просто трябва да се приберем по-бързо.
Тя знаеше, че времето изтича. Виктор беше близо. И тя трябваше да действа бързо, за да го спре.
Глава Четиринадесета: Битка за истината и оцеляване
Напрежението се сгъстяваше около Юлиана. Всеки ден беше битка за оцеляване. Знанието, че Виктор е бащата на Даниел и че е опасен престъпник, я тегнеше като камък. Тя трябваше да защити детето, което беше започнала да обича като свое, и да разкрие истината, без да съсипе Сергей.
Юлиана и Елена се срещнаха с Борис. Те му разказаха всичко за Виктор, за неговото минало и за връзката му с Даниел. Борис беше шокиран.
— Това променя всичко, — каза той. — Ако Виктор е бащата, той има правни основания да претендира за Даниел.
— Но той е престъпник! — извика Юлиана. — Не можем да позволим да вземе Даниел!
— Трябва да докажем, че той е опасен и неспособен да се грижи за дете, — каза Борис. — Ще ни трябват солидни доказателства.
Юлиана и Елена започнаха да събират информация за Виктор. Те разговаряха с бивши негови колеги, с хора от подземния свят, с всеки, който можеше да им даде информация. Откриха, че Виктор е бил замесен в множество престъпления – рекет, изнудване, дори опит за убийство. Той беше безмилостен и жесток.
Междувременно, Виктор започна да притиска Елена. Той ѝ се обаждаше, изпращаше ѝ съобщения, заплашваше я, че ще вземе Даниел, ако не се върне при него. Елена беше изплашена, но Юлиана я подкрепяше.
— Не се поддавай на заплахите му, Елена, — каза Юлиана. — Ние сме заедно в това.
Един следобед, докато Юлиана беше в офиса, тя получи обаждане от непознат номер.
— Юлиана, — каза гласът. — Аз съм Виктор. Искам да се срещнем.
Юлиана се поколеба.
— Защо?
— Искам да поговорим за Даниел, — отвърна Виктор. — И за бъдещето ти.
Юлиана знаеше, че това е капан, но тя трябваше да се изправи срещу него.
— Добре, — каза тя. — Къде?
Виктор ѝ даде адрес на изоставена сграда в покрайнините на града. Юлиана се свърза с Борис и му разказа за срещата. Борис я посъветва да не ходи сама, но Юлиана беше решена.
— Трябва да го направя, Борис, — каза тя. — Трябва да сложа край на това.
Тя отиде на срещата сама, но с телефон, свързан с Борис, който я слушаше.
Когато пристигна на мястото, Виктор я чакаше. Той беше висок, с пронизващи очи и студена усмивка.
— Здравейте, Юлиана, — каза той. — Радвам се, че дойде.
— Какво искаш от мен, Виктор? — попита Юлиана.
— Искам Даниел, — отвърна той. — Той е мой син. Искам и компанията на Сергей. Тя ми принадлежи.
— Нито едното, нито другото, — каза Юлиана. — Даниел няма да отиде при теб. А компанията е на Сергей.
Виктор се усмихна злобно.
— Ти си много смела, Юлиана. Но си и много глупава.
Той направи знак и от сенките излязоха двама мъже. Те бяха едри и заплашителни.
— Имаш избор, Юлиана, — каза Виктор. — Или ще ми дадеш това, което искам, или ще съжаляваш.
Юлиана не се поддаде на страха.
— Няма да ти дам нищо, Виктор. Аз ще се боря.
Виктор се ядоса.
— Ще съжаляваш за това!
Той направи знак на мъжете и те се приближиха към Юлиана. Тя знаеше, че е в опасност.
Но в този момент, от сенките изскочи Красимир. Той беше дошъл да я защити.
— Остави я на мира, Виктор! — извика Красимир.
Виктор беше изненадан. Той не очакваше Красимир.
Започна схватка. Красимир беше опитен в бой, но мъжете на Виктор бяха повече. Юлиана се опита да помогне, но беше бутната на земята.
В този момент, отнякъде се чу сирена на полицейска кола. Борис беше извикал полиция.
Виктор и неговите хора се опитаха да избягат, но полицията ги обгради. Виктор беше арестуван.
Юлиана се приближи до Красимир. Той беше ранен, но жив.
— Добре ли си? — попита Юлиана.
— Да, — отвърна Красимир, усмихвайки се. — Ти?
— Да. Благодаря ти, Красимире. Ти ми спаси живота.
Полицията отведе Виктор и неговите хора. Юлиана и Красимир останаха сами, изпълнени с облекчение.
Глава Петнадесета: Прошка и ново начало
След ареста на Виктор, животът на Юлиана започна бавно да се връща към нормалното. Тя беше изтощена, но щастлива. Виктор беше зад решетките, а Даниел беше в безопасност.
Юлиана и Елена се срещнаха със Сергей в болницата. Юлиана му разказа цялата истина за Виктор, за Даниел и за всички лъжи, които е криел. Сергей беше шокиран. Той беше разстроен, но и облекчен, че истината е излязла наяве.
— Аз… аз съжалявам, Юлиана, — каза Сергей, сълзи се появиха в очите му. — За всичко. За лъжите. За това, че не ти се доверих.
Юлиана го прегърна.
— Прощавам ти, Сергей, — каза тя. — Аз те обичам. И винаги ще те обичам.
Сергей погледна Елена.
— Благодаря ти, Елена, че се грижеше за Даниел. И че ми каза истината.
Елена кимна.
— Той е добро момче, Сергей. Има нужда от теб.
Сергей се усмихна.
— Аз ще бъда до него. Винаги.
Юлиана и Сергей решиха да започнат на чисто. Те се съгласиха да работят заедно, за да се възстанови Сергей и да изградят ново бъдеще за тяхното семейство, включително Даниел.
Даниел беше щастлив да види Сергей. Той го прегърна силно. Сергей му разказа, че е негов чичо, но че ще бъде до него винаги. Даниел го прие.
Междувременно, компанията на Сергей започна да се възстановява. Юлиана, с помощта на Красимир, успя да стабилизира финансовото състояние и да върне доверието на партньорите. Тя беше доказала своята компетентност и лоялност.
Зоя Николаевна и Алексей останаха сами. Алексей беше в затвора, а Зоя Николаевна беше съсипана. Тя се опита да се свърже с Юлиана отново, но Юлиана отказа да я види.
— Нямам какво да си кажа с теб, Зоя Николаевна, — каза Юлиана по телефона. — Ти си избра пътя си.
Ева също беше победена. Тя беше загубила битката за компанията и беше дискредитирана пред семейството си.
Животът на Юлиана беше преминал през бури, но тя беше излязла по-силна от всякога. Тя беше намерила любов, семейство и смисъл в живота си. Тя беше научила, че истината е най-силната оръжие, а прошката – най-голямата сила.
Сергей се възстанови напълно. Той се върна на работа в компанията, а Юлиана продължи да бъде негова дясна ръка. Те работеха заедно, изграждайки процъфтяващ бизнес и щастливо семейство.
Даниел растеше, заобиколен от любов и грижи. Той имаше две майки – Елена и Юлиана, и един баща – Сергей, който го обичаше като свой собствен син.
Юлиана най-накрая беше намерила своя мир. Тя беше преминала през огън и вода, но беше оцеляла. И беше открила, че най-голямото богатство не са парите или властта, а любовта, доверието и семейството.
Краят.